Следи от древността в пещера Магурата

Пещера Магурата е една от най-известните в България, за което си има и съвсем основателна причина. Пещерата се намира в северозападна България, само на 17 км от гр. Белоградчик, и е чудесна опция за комбинирано разглеждане на двете забележителности. Магурата е не само една от най-големите пещери в страната ни (общата дължина на известните галерии е близо 2,5 км, а има още много за проучване), но и място, в което може да видите и докоснете древността в буквалния смисъл на думата. Неслучайно е защитена от ЮНЕСКО и се счита за една от най-впечатляващите туристически атракции в Източна Европа.

Най-старият слънчев календар в Европа

Първите следи от човешко присъствие в пещера Магурата са на възраст 8 хиляди години преди Христа. Онова, което я прави уникална, са изключително добре запазените древни рисунки. Те нямат аналог не само в България, а в световен мащаб. Подобни са открити единствено във Франция, Италия и на Иберийския полуостров.

Галерията с праисторическите скални рисунки е съвсем в началото на пещерата, само на 200 метра от входа. Изображенията са от различни епохи и показват танцуващи женски и мъжки фигури, мъже на лов, маскирани хора в неизвестни за нас ритуали, животни, геометрични фигури, слънца, звезди... Нарисувани са с гуано (тор) от прилепи и хиляди години по-късно продължават да са все така ярки и впечатляващи. И нещо любопитно, което учените забелязват: в култовите сцени жените са изобразени с по-голям ръст от мъжете. Може би се дължи на факта, че това е било времето на матриархата.

shutterstock_1437715718.jpg

Снимка: Igor Dymov / Shutterstock

В Слънчевата зала може да се види и най-древният слънчев календар в Европа. Изрисуван е с доста голяма точност и учените го датират към късния неолит с добавяне на детайли от раннобронзовата епоха. Календарът съдържа обозначения за 366 денонощия и поне 5 празника, което отговаря на една година по Грегорианския календар.

Отново в Слънчевата зала, но в една от нишите, има рисунки, провокиращи специалистите, които нямат еднозначно обяснение по въпроса. Представляват група хора върху скален склон. Не това обаче буди недоумение, а по-скоро тяхната необичайна форма: крушовидно тяло, силно издължени ръце и шии, ромбоидни глави. А над тях е изобразено кълбовидно тяло. Според някои, това загатва за евентуална среща на древните обитатели на пещерата с извънземна форма на живот. Или просто фантазията на художниците е била твърде развита. Отговор все още няма.

В друга зала – Триумфалната, откриваме следи от раннобронзовата епоха. Добре запазени са останки от древни жилища. Затова говорят забитите в земята дървени колове, разположени на 25 сантиметра един от друг. Били са преплетени с пръти и измазани с глина, примесена със слама. Във всяко жилище е имало пещ, използвана за приготвяне на храна и за изпичане на керамични съдове. Открити са парченца от паници, чаши и гърнета.

Пещера на 15 милиона години

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания: сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко“. Сред най-впечатляващите е внушителният по размери „Големият сталактон“, чиято височина е над 20 м, а диаметърът в основата – цели 4 м. Най-големият сталагмит в българска пещера, наречен „Падналият бор“, е друга интересна забележителност. Неговата дължина е над 11 м, а диаметърът в основата е 6 м.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. Температурата в залите е постоянна и е 12 градуса целогодишно.

Автор: Деси Тодорова

Проектът се осъществява с подкрепата на Primex и A1.