За повечето от нас спомените са едновременно безценни и крехки. Дори някои от най-важните събития в живота ни с времето могат да избледнеят, да изгубят съществени подробности или постепенно да се променят в съзнанието ни.
В изключително редки случаи обаче спомените остават почти толкова ярки и отчетливи, колкото в деня, в който са се случили.
Смята се, че по-малко от 100 души притежават изключително развита автобиографична памет (highly superior autobiographical memory, HSAM). Ново изследване описва случая на един от тях – 16-годишно момче, което учените наричат KCL, за да запазят самоличността му.
Той притежава необичайната способност да си припомня събития от собствения си живот с изключителна точност и в най-малки подробности.
Спомени още от първите месеци от живота
През февруари 2025 г. KCL се свързва с изследователя на когнитивните процеси Кристиан Баржиковски, автор на няколко научни публикации, посветени на неволната автобиографична памет.
„Той разказа, че има необичайно ранни автобиографични спомени – включително от около тримесечна възраст (април 2009 г.), както и от ранното си детство (2010–2011 г.), за които твърди, че са били потвърдени от родителите му“, посочват Баржиковски и колегите му в своя доклад за случая.
„Той съобщава още, че около тригодишна възраст у него се е появило усещане за непрекъснато и осъзнато автобиографично преживяване. Оттогава, по думите му, повечето му спомени са изключително подробни и могат лесно да бъдат извикани.“
KCL разказва, че спомените му често се появяват неволно, провокирани от на пръв поглед незначителни сигнали – определена миризма, песен или изречение. По думите му той може подробно да си припомни случилото се през приблизително половината от дните, изминали от август 2022 г. насам.
Памет, която надминава тази на 99,9% от хората
Изследователският екип подлага KCL на поредица от утвърдени тестове, проведени дистанционно, тъй като момчето живее далеч от учените. Резултатите потвърждават, че той действително притежава HSAM. Представянето му е на ниво, което според статистическите оценки го поставя над 99,9% от хората в общата популация.
В същото време неговите внимание и работна памет, както и изпълнителните му функции, изглеждат напълно обичайни. Колкото и парадоксално да звучи, това всъщност е характерно за хората с HSAM.
Няма и други признаци за необичайни особености в работата на мозъка на KCL. Според родителите му развитието му от раждането досега е протичало нормално и той не е имал психиатрични проблеми или затруднения в обучението.
„Натрупаните до момента данни показват, че [хората с HSAM] не са когнитивни „супергерои““, пишат Баржиковски и колегите му.
„Напротив, по отношение на способности като усвояването на всекидневна информация или запаметяването на числа те до голяма степен не се различават от останалите хора. Това, което ги отличава, е начинът, по който съхраняват и извикват автобиографични събития – информацията за онова, което самите те са преживели, видели и изпитали.“
Това разграничение е важно, защото паметта и вниманието са различни когнитивни процеси и необичайната способност в една област не означава непременно изключителни умения във всички останали.
Спомени, които се появяват без предупреждение
Баржиковски и колегите му се интересуват особено от факта, че много от спомените на KCL възникват неволно. Това напомня за първия официално описан случай на HSAM, публикуван през 2006 г. Тогава учените изследват жена, която изпитва „непрестанни, неконтролируеми и автоматични“ спомени за собственото си минало.
По-късно са описани и други подобни случаи, а през годините са публикувани допълнителни изследвания върху HSAM. Повечето от тях обаче проверяват доколко участниците могат съзнателно и целенасочено да извикват спомени. Значително по-малко проучвания са посветени на неволните автобиографични спомени при хора с подобна памет.
Как учените изследват неволната памет
Баржиковски и екипът му използват утвърден метод, който преди това са прилагали при хора без необичайни способности за запаметяване. На KCL е поставена компютърна задача, при която той трябва да следи поредица от визуални модели на екрана. През определени интервали учените го питат какви мисли са преминавали през съзнанието му.
В сравнение с наличните данни за хора от общата популация, при KCL по време на тестовете се наблюдава „осезаемо по-висока“ честота на неволни автобиографични спомени.
Това обаче важи единствено за мисли, свързани със собственото му минало. Спонтанните мисли за бъдещето остават в нормални граници, както и общата честота на мислите, които не са свързани с конкретната задача.
Подобни разграничения са важни и при други изследвания на познавателните процеси. Например данните за влиянието на съня показват, че определени навици могат да се отразят на вниманието и творческото мислене, без непременно да засягат всички когнитивни функции по един и същи начин.
Не непременно по-добра памет, а различен начин за извикване на спомените
Именно този резултат е особено интересен за авторите на изследването. Натрупващите се данни подсказват, че HSAM вероятно не е просто форма на изключително добра памет във всяко отношение. По-скоро става дума за „промяна в начина, по който се извличат спомените, характеризираща се с повишена чувствителност към отключващи сигнали и по-нисък праг за достъп до автобиографична информация“, обясняват учените.
„Уникалността ѝ може да се крие не само в това какво се запомня, но и в начина, по който се достига до автобиографичните спомени. Това насочва вниманието към достъпността на спомените и механизмите на тяхното извикване като ключови фактори за изключителната автобиографична памет.“
Изследването е публикувано в научното списание Cortex.
