Обикновено витамините ни се представят като нещо безусловно полезно, което просто трябва да включим в хранителния си режим.

Ако си набавяме достатъчно от тях, ще изглеждаме и ще се чувстваме добре; ако не ни достигат, организмът ни вероятно ще усети последиците.

В действителност обаче картината е далеч по-сложна – и малко витамини го показват толкова ясно, колкото витамин B12.

Витамин B12 невинаги е безусловният герой

В продължение на десетилетия витамин B12 е смятан за един от героите на здравословното хранене. Ако се чувствате уморени, трудно се съсредоточавате или спазвате растителен хранителен режим, вероятно ще ви препоръчат B12, за да си върнете силите. Този витамин играе ключова роля за нервната система и образуването на ДНК и червени кръвни клетки, както можете да прочетете и в материала на „Обекти“ за витамините и функциите им в организма.

Оказва се обаче, че нещата може да не са толкова еднозначни.

Все повече научни публикации установяват както твърде ниски, така и твърде високи нива на витамин B12 в кръвта на хора с различни онкологични заболявания – включително рак на белия дроб, рак на гърдата, рак на хранопровода и рак на дебелото черво.

Точно така – както твърде малко, така и твърде много.

Защо организмът се нуждае от витамин B12?

Витамин B12, известен още като кобаламин, е вещество, без което животинските организми не могат да оцелеят. Той е от съществено значение за изграждането на ДНК, поддържа миелиновата обвивка, която предпазва нервите, участва в съзряването на червените кръвни клетки и подпомага нормалния метаболизъм на мазнините и аминокиселините.

Естествените му източници са храните от животински произход. Затова хората, които спазват изцяло растителен хранителен режим, както и онези, чийто организъм не усвоява добре хранителните вещества, могат да развият недостиг. Повече за ползите и възможните дефицити при подобен режим можете да научите от материала за това дали вегетарианството е здравословен избор или крие риск от недостиг на хранителни вещества.

Именно ролята на B12 в изграждането и възстановяването на ДНК първоначално подтиква изследователите да проучат връзката му с рака. Учените предполагат, че без достатъчно B12 организмът няма да може да възстановява увредената ДНК, което на свой ред би могло да доведе до мутации и евентуално до развитие на тумори.

Някои проучвания обаче разкриват точно обратния проблем: необичайно високи, а не ниски нива на B12 са установени първо в кръвта на хора с рак на белия дроб, след това при пациенти с рак на гърдата, а по-късно и при хора с рак на дебелото черво. Тази зависимост е наблюдавана многократно, включително при анализи на големи масиви от данни.

Източник: Billion Photos / Shutterstock

Какво всъщност се случва?

Приемът с храната и нивата в кръвта не са едно и също

Преди всичко трябва да уточним, че количеството B12 в кръвта на даден човек и количеството, което той приема с храната, са две различни неща.

Кръвните нива зависят от хранителния режим, но и от начина, по който организмът съхранява, използва и пренася витамина. Именно тук ракът допълнително усложнява картината.

Черният дроб поддържа голям запас от B12. Туморите – особено тези в самия черен дроб, както и онкологичните заболявания, които се разпространяват агресивно – могат да нарушат начина, по който този запас се съхранява, транспортира и освобождава.

Някои тумори засилват и производството на белтъците, които пренасят B12 чрез кръвообращението.

Това означава, че високият резултат за B12 при кръвно изследване може да не е причина за заболяването, а просто негово следствие или признак.

Какво показват данните при рак на дебелото черво?

Това обяснение намира подкрепа в проучване, публикувано тази година в научното списание Cancer Research Communications.

Изследователи от Медицинския факултет на Тексаския университет анализират медицинските досиета на 37 106 пациенти с рак на дебелото черво, събрани в глобална здравна база данни, която обхваща 108 здравни системи. За всеки от пациентите е имало резултат от кръвно изследване за B12, направено около момента на поставяне на диагнозата.

Зависимостта е отчетлива. При пациентите с повишени нива на B12 – над 1000 пикограма на литър – медианната преживяемост е около пет години. При пациентите с нормални нива тя достига почти 11 години.

Пациентите с ниски нива на B12 се представят малко по-добре дори от тях.

Снимка: New Africa / Shutterstock

След като отчитат възрастта, проведеното лечение и останалите здравословни проблеми, учените установяват, че вероятността от смърт при пациентите с високи нива на B12 е приблизително два пъти по-голяма, отколкото при хората с ниски стойности, и с около 65% по-голяма в сравнение с пациентите с нормални нива.

Освен това при хората с повишен B12 заболяването по-често вече е достигнало четвърти стадий към момента на поставяне на диагнозата. При тях е по-вероятно и в рамките на една година да се появят нови метастази – особено в черния дроб.

Тези резултати са особено важни на фона на тенденцията, че все повече млади хора развиват колоректален рак.

Възможно ли е агресивните тумори да използват B12?

Тук картината става още по-интересна.

Екипът изследва директно и стотици тумори на дебелото черво. Учените установяват значително по-висока активност на ген, наречен MTR. Този ген отговаря за производството на ензим, който се нуждае от B12, за да създава един от градивните елементи на ДНК. Туморите с най-висока активност на този ген са свързани и с най-неблагоприятна прогноза за преживяемост.

С други думи, агресивните тумори може просто да използват и натрупват B12 по-ефективно, за да поддържат собственото си бързо размножаване – а не самият витамин да предизвиква агресивния им растеж.

Проучване от 2024 г. сред хора, подложени на имунотерапия срещу рак, открива същата зависимост между повишените нива на B12 и по-неблагоприятния изход от заболяването. Изследване при пациенти с рак на устната кухина също стига до сходни резултати.

Причина за рака или последица от него?

Научен обзор от 2024 г. формулира проблема съвсем ясно: значението на повишените нива на B12 при хора с вече диагностициран рак „остава неясно и потенциално може да е свързано с обратна причинно-следствена връзка“.

Казано по-просто, възможно е ракът да причинява високите стойности на B12, а не витаминът да предизвиква рака.

Това обаче не разрешава загадката в другия край на скалата.

Проучване от 2024 г., което проследява 3758 пациенти с рак и 2995 души без онкологично заболяване във Виетнам, установява U-образна зависимост. Както необичайно ниският, така и необичайно високият прием на B12 чрез храната са свързани с по-голям риск от рак в сравнение с умерения прием.

Това е наблюдателно изследване, основано на въпросници за хранителните навици, които участниците е трябвало да възстановят по памет. Следователно резултатите могат да посочат връзка, но не и да докажат, че единият фактор причинява другия. Подобна предпазливост е необходима и при други изследвания на връзката между храненето и онкологичните заболявания – например при проучванията за червеното месо и рака на дебелото черво.

Струва си да се отбележи и че дори при групата с най-висок прием средното количество е било едва около 2,97 микрограма B12 дневно – стойност, която не надвишава значително стандартните хранителни препоръки от 2,4 до 2,8 микрограма дневно.

Засега все още не е ясно защо ниските нива на B12 в кръвта биха могли да бъдат свързани с повишен риск от рак.

Връзката между B12 и рака остава неясна

При толкова противоречиви резултати от отделните изследвания връзката между витамин B12 и рака далеч не може да се смята за окончателно изяснена.

Все по-вероятно изглежда обаче нивата на B12 да са признак, че нещо друго в организма не функционира правилно, а не самостоятелен фактор, който предизвиква рак.

Важно: Този материал има информативен характер и не замества консултацията с лекар. Не започвайте, не прекратявайте и не променяйте приема на витамин B12 или други хранителни добавки без съвет от квалифициран медицински специалист. Отклоненията в нивата на B12 могат да имат различни причини и трябва да бъдат оценени в контекста на цялостното здравословно състояние.