Случвало ли ви се е да се съберете с други хора, за да наблюдавате слънчево затъмнение? Разбира се, не можете просто да вперите поглед в Слънцето. Затова всички са въоръжени със специални очила, импровизирани проектори с малък отвор или, ако няма нищо друго подръка, дори с гевгири.

Междувременно снимаме котките, кучетата и животните в зоопарка — просто за да проверим дали няма да направят нещо необичайно.

Ако се замислим, цялата картина е доста странна. Група хора — или, биологично погледнато, примати без козина — изпадаме във възторг, защото животоподдържащата светлина на нашето скъпо Слънце за кратко изчезва, докато Луната преминава пред него. (Личи ли си колко много очакваме 12 август?)

Едва ли е изненадващо, че учените също проявяват интерес към въпроса как слънчевото затъмнение влияе върху животните. Иронията е, че има голяма вероятност най-необичайното поведение всъщност да е нашето.

Странен ден в зоопарка

Да се изследва поведението на животните по време на слънчево затъмнение не е никак лесно. Най-малкото защото такива явления са сравнително редки.

Нужна е сериозна организация, за да се окажат точните условия, изследователи и участници на едно и също място именно в краткия момент, когато Луната закрива Слънцето. Въпреки това няколко научни екипа са успели да проведат подобни наблюдения.

В изследване, публикувано през 2020 г., учените анализират поведението на животните в зоопарка Riverbanks в Южна Каролина, САЩ, по време на слънчевото затъмнение през 2017 г. Резултатите показват, че около 75% от наблюдаваните животни променят по някакъв начин поведението си по време на затъмнението.

Най-честата реакция била животните да се държат така, сякаш е настъпила нощ, и да се отправят към местата си за почивка — поредно доказателство колко силно ежедневният им ритъм може да зависи от промените в естествената светлина.

Други животни показали признаци на тревожност. Павианите се скупчили един до друг, а комодски варан започнал да се движи необичайно бързо из заграждението си. Подобни изследвания върху поведението на животните по време на слънчево затъмнение показват, че внезапната промяна в светлината може да предизвика любопитни реакции и при други видове.

А после идва ред на галапагоските костенурки.

Те не само нарушили общата тенденция и станали по-активни по време на затъмнението, като някои дори поглеждали към небето, но две от тях започнали да се чифтосват точно преди настъпването на пълната фаза. Наистина безупречно чувство за подходящ момент.

По-късно изследване от 2026 г. описва сходно наблюдение, проведено в Zoo de Granby в Канада по време на затъмнението през 2024 г. Този път обаче около животните не е имало тълпи от посетители. Резултатът? Повечето животни почти не променили поведението си.

Все пак имало няколко изключения. Макаците се изкачили на по-високо място и останали там до края на пълната фаза, а някои зебри показали признаци на стрес. Като цяло обаче не се случило нищо особено.

И това неизбежно повдига един любопитен въпрос: ами ако най-необичайният фактор в предишното изследване изобщо не е било самото затъмнение, а присъствието на посетителите?

Е, друго изследване от 2026 г. насочва вниманието именно натам.

Граждански учени, обединявайте се!

И в това проучване хора наблюдават животни по време на затъмнение, но истинската цел на учените е малко по-различна. Авторите искат да разберат каква е връзката между наблюдаването на пълно слънчево затъмнение сред природата, чувството на благоговение и начина, по който човек възприема собствената си връзка с науката.

Резултатите показват, че по време на самото наблюдение се случва нещо интересно не само с животните, а и с хората. Много от участниците изпитали силно чувство на възхищение и благоговение, като то било особено изразено при онези, които станали свидетели на пълно затъмнение, а не само на частичната му фаза.

Участниците, които забелязали промени в поведението на животните — независимо дали наблюденията им са били точни — съобщили и за по-силно усещане за възхищение и вдъхновение. Наред с това те се чувствали по-свързани с науката и по-силно вярвали, че са допринесли по значим начин за научното изследване.

Тогава възможно ли е именно ние да сме общият знаменател? Д-р Адам Хартстоун-Роуз, участвал и в двете изследвания от 2026 г., определено смята, че има основание за подобно предположение.

„От всички животни по време на затъмнение най-странно се държат хората — и то с огромна преднина“, казва той пред A-Z Animals. „Според мен това всъщност може да обясни и част от необичайното поведение, което наблюдаваме при животните.“

И май има логика — особено когато навън се съберат куп хора с гевгири в ръце.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров