Знаем, че хората с конкретни личностни характеристики проявяват по-голяма склонност към проявяването на определени проблематични поведения. Според нов научен труд, публикуван в Translational Psychiatry, същото се наблюдава и при кучетата – те могат да страдат от различни проблеми с психичното здраве, които са изключително сходни с нашите собствени. Ето защо тези животинки могат да предоставят модел за изучаването на човешката психопатология и личност.
Въпреки че ние, хората, сме изключително сложни същества, изследванията показват, че се отличаваме само с 5 основни личностни черти – екстроверсия, невротизъм, отзивчивост, възприемчивост и съвестност. Можем да използваме тези характеристики, за да определим значително надеждно психичното здраве. Невротизмът в частност се свързва особено сериозно с тревожност и други форми на психопатология, а при съвестността се наблюдава негативна корелация със заболяванията, свързани с дефицит на вниманието.
Що се отнася до кучетата, смята се, че те притежават седем личностни характеристики – несигурност, сила (енергия), съсредоточеност при обучение, агресивност/доминантност, общителност с хора, общителност с кучета и упоритост. До този момент обаче нямахме представа дали съществува каквато и да било връзка между личностните черти и нежеланите поведения при кучетата (така, както реално е при хората).
За да се опитат да разплетат тази мистерия, авторите на новото проучване изпращат въпросник на собствениците на 11 360 кучета във Финландия. Целта е да се проучи връзката между характера на домашните любимци и 10 нежелани поведения.
Тези отрицателни навици включват чувствителност към шум, поведение, свързано с проблеми при разделянето, страх от повърхности/височини и страхливост. Тази конкретна група е обединена в категорията „поведение, обвързано със страх“. Втора група поведенчески черти е обозначена като „страхова агресия“. Тя включва поведения като лаене и агресия, насочена към непознати. Що се отнася до хиперактивността и импулсивността, те допринасят за латентната поведенческа черта, кръстена „импулсивност/невнимание“.
Четвъртата и последна поведенческа категория е „агресията“ – тя включва агресия, насочена към собственика, към кучета и към непознати.
След като анализират отговорите на стопаните, учените достигат до заключението, че характерите на кучетата са тясно свързани с техните поведения и че тези асоциации са впечатляващо сходни с онези, които наблюдаваме при хората. Така например кучетата с висок резултат по отношение на своята несигурност са по-склонни да проявяват нежелани поведения (досущ като връзката между невротизма и психопатологията при хората).
„[Личностната] черта несигурност е изключително сходна с човешкия невротизъм. Високият резултат и при двете води до отрицателни емоции като тревожност и безпокойство – пишат авторите на проучването. – По същият начин съсредоточеността при обучение съвпада с човешката съзнателност – и двете черти например се характеризират със самоконтрол и уравновесеност.“
Точно както съзнателността се свързва с по-нисък риск от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, така съсредоточеността при обучение при кучетата е негативно обвързана с импулсивност/невнимание. Съществуват и други сходства между кучетата и хората – така например нивата на тревожност и страх са по-високи сред жените/женските кучета, а невниманието – сред мъжете/мъжките кучета.
Установено е, че и при двата вида общият страх и общителността намаляват с възрастта, докато фокусът и вниманието се движат в обратна посока и се засилват с годините.
В заключение, авторите на проучването казват, че „личностните черти на кучетата наподобяват тези на хората“ и че „сходствата между кучетата и хората предполагат, че общи генетични и невробиологични фактори могат да лежат в основата на тези поведенчески черти както при кучета, така и при хората“.
Въз основа на тези заключения те твърдят, че „кучето е добър модел както за психиатрични разстройства, така и за човешката личност“.
Източник: IFLScience
