Ако сте сред милионите хора по света, които страдат от синдром на хроничната умора (СХУ), наричан още миалгичен енцефаломиелит (МЕ), вероятно често имате усещането, че цялото ви тяло е останало без енергия. Според някои изследователи броят на засегнатите от това състояние може да нарасне значително през следващите години.

Ново проучване установява, че имунните клетки, извлечени от кръвта на доброволци с тази диагноза, показват ясни признаци на понижено производство на енергия. Резултатите не само допълват познанията ни за това сложно и все още слабо разбрано състояние, но и за пореден път показват, че то не може да бъде преодоляно единствено със силата на волята.

Изследователи от Нюкясълския университет във Великобритания проучват по какво белите кръвни клетки на здрави доброволци се различават от тези на хора със синдром на хроничната умора.

Не става дума просто за липса на воля

За една от учените, участвали в проучването, въпросът далеч не е само академичен. Биомедицинската изследователка и докторантка Кара Томас знае от личен опит колко тежко може да бъде това състояние и колко често то погрешно се възприема като проблем на психичното здраве.

„Много хора го отхвърлят като психологическо заболяване и това е изключително обезсърчаващо“, казва Томас пред Анди Коглан от New Scientist.

Само допреди няколко десетилетия СХУ е наричан пренебрежително „грипът на юпитата“ и е представян като модерно състояние, характерно за мързеливо и немотивирано поколение безделници.

В продължение на половин век изследователите спорят за механизмите, които стоят в основата на синдрома. Това кара мнозина да предполагат, че той може да има психологически произход.

За някои хора подобни твърдения звучат така, сякаш СХУ е „само в съзнанието“ – следствие от слаба воля, а не състояние с биологична основа. Недобре проведени проучвания допълнително объркаха препоръките за лечение през последните години, оставяйки хората със СХУ с малко възможности и под тежестта на упорита стигма.

Все повече доказателства за биологичната основа на заболяването

За щастие, тази нагласа постепенно започва да се променя. Учените вече откриват отчетливи различия в имунните клетки, чревните бактерии и кръвните биомаркери на хората с тази диагноза. По-нови проучвания също потвърждават, че синдромът на хроничната умора е биологично, а не психологическо състояние.

Сега изследователите установяват и ясна метаболитна разлика между мононуклеарните клетки на периферната кръв (PBMC) при хората със СХУ и тези на здравите участници в контролната група.

Учените се съсредоточават върху два метаболитни процеса – окислителното фосфорилиране и гликолизата. Това са два от начините, по които клетките разграждат химичните източници на гориво и преобразуват освободената енергия в процеса на клетъчното дишане.

Как са изследвани кръвните клетки

Белите кръвни клетки, взети от 52 пациенти със СХУ и 35 здрави участници в контролната група, са подложени на изпитания както при оптимални, така и при стресови условия. Целта е да се провери доколко могат да се справят при ниски нива на кислород.

Учените установяват няколко съществени разлики в метаболитните процеси на клетките. Нито една от тях обаче не е толкова отчетлива, колкото разликата в максималния капацитет на клетъчното дишане.

Когато стимулират клетките да увеличат производството си на енергия, изследователите откриват, че тези на хората със СХУ успяват да повишат капацитета си само с около 50 процента. За сравнение, клетките на здравите участници почти удвояват производството си.

„Клетките на хората със СХУ не можеха да произведат толкова енергия, колкото клетките от контролната група“, обяснява Томас.

„Те се представяха по-слабо още при базови условия, но най-показателното беше, че максималният капацитет, който можеха да достигнат при каквито и да било обстоятелства, оставаше много по-нисък от този на клетките в контролната група.“

Възможна връзка между клетъчната енергия и симптомите

Макар изследването да се съсредоточава само върху един тип клетки, то е важна стъпка към установяването на връзка между симптоми като мускулни болки, отпадналост и нарушени когнитивни функции, от една страна, и конкретни биохимични процеси – от друга. Други научни екипи също проучват различни биологични механизми, които може да стоят в основата на синдрома на хроничната умора.

Предстои още изключително много работа, за да бъдат изяснени всички подробности около това заболяване. То засяга по-често жените, отколкото мъжете, и според някои оценки може да се среща при до 2,6 процента от населението на света.

Продължава и спорът дали СХУ и миалгичният енцефаломиелит трябва да се разглеждат като едно и също заболяване, или представляват две напълно различни състояния.

Две години по-рано експертна комисия към американския Институт по медицина препоръчва да бъдат въведени диагностични показатели за „болест на системна непоносимост към натоварване“ – systemic exertion intolerance disease (SEID). Това наименование обаче все още не е придобило широка употреба.

Независимо как го наричаме, СХУ е колкото сложно, толкова и изтощително заболяване. На пациентите отдавна са необходими надеждни, основани на научни доказателства методи за диагностика и лечение.

Междувременно изследователите продължават да проучват различни възможни механизми – включително ролята на имунната система, митохондриите и невротрансмитерите. Някои по-нови резултати повдигат и въпроси за потенциалната връзка между определени антидепресанти и някои случаи на МЕ/СХУ.

Изследването е публикувано в научното списание PLOS One.