Изследователи от Университета на Нагоя в Япония са проучили данните за пълното слънчево затъмнение от 709 г. пр.н.е. – най-старото документирано пълно слънчево затъмнение в човешката история, пише Astrophysical Journal Letters. Анализът до голяма степен потвърждава записите на древните китайски астрономи, описали събитието.
Зрелищното небесно явление над древен Китай
На 17 юли 709 г. пр.н.е. Луната е преминала между Земята и Слънцето, закривайки напълно слънчевия диск за няколко минути. Рядкото явление е било видимо в китайското херцогство Лу, близо до столицата Цюйфу, в днешната източна китайска провинция Шандун.
Свидетелите на затъмнението го възприели като поличба за управлението на императора и предали разказите за него на следващите поколения.
Древните хроники и описанието на слънчевата корона
Няколко века по-късно китайските астрономи записали тези разкази в хроники. В тях се посочва, че „слънцето е било напълно потъмняло“ и е изглеждало „перфектно жълто отгоре и отдолу“, като „затъмнението е проникнало до центъра на слънцето“.
Историците смятат това за най-старото запазено описание на пълно слънчево затъмнение, включително на К-короната – яркия пръстен около потъмнялото слънце, представляващ най-външния слой на слънчевата атмосфера.
Сравнение между историческите записи и съвременните изчисления
Екипът, ръководен от Хисаши Хаякава, е анализирал подробно древните текстове и ги е сравнил със съвременни астрономически модели. Целта била да се възстанови точната последователност на събитията и да се провери достоверността на хрониките.
Първоначалните резултати показали, че затъмнението не би било напълно видимо от официално записаното място на княжеския двор в Цюйфу.
Корекция на мястото на наблюдение
Хаякава и колегите му стигнали до извода, че местоположението на двора в хрониките е било неточно. След анализ на географски данни и археологически находки от района на Цюйфу те установили, че действителната точка на наблюдение е била на около осем километра от записаното място.
Тази корекция позволила много по-точна реконструкция на небесното явление.
Какво разкриват новите изчисления
„Тази корекция ни позволи точно да измерим въртенето на Земята по време на пълното затъмнение, да изчислим ориентацията на оста на въртене на Слънцето и да симулираме външния вид на слънчевата корона“, обяснява Хаякава. Резултатите показват, че короната наистина е изглеждала така, както е описано в древните хроники.
Връзка със слънчевата активност и данните от дървесните пръстени
Астрономическото събитие от VIII век пр.н.е. съвпада и с други реконструкции на историческия слънчев цикъл, базирани на радиовъглеродни данни от годишните пръстени на дърветата. Те показват колко космическа радиация са получавали растенията в миналото.
Според тези данни затъмнението през 709 г. пр.н.е. е настъпило малко след края на дълъг период на слънчево затишие (808–717 г. пр.н.е.), след който Слънцето се е върнало към обичайния си 11-годишен цикъл на активност.
Значение за историята и съвременната астрономия
Констатациите са важни не само за китайската история – тъй като Цюйфу е бил ключов политически център и родно място на философа Конфуций – но и за съвременната наука.
„Това проучване е потенциално ценно за анализа на исторически слънчеви затъмнения и предоставя важни прозрения за дългосрочните промени в скоростта на въртене на Земята и за космическата климатология“, отбелязват Хаякава и колегите му.
