Учени направиха важна крачка към по-доброто разбиране на начина, по който чревните бактерии — и по-конкретно един новооткрит вирус — могат да участват в развитието на една от най-често срещаните форми на рак в развитите държави.

Парадоксът около Bacteroides fragilis

Изследователи от Дания и Австралия се заеха да проучат по-задълбочено вече установена връзка между колоректалния рак и бактерията Bacteroides fragilis.

Особеното е, че B. fragilis често се среща и при напълно здрави хора.

„Парадоксално е, че многократно откриваме една и съща бактерия във връзка с колоректалния рак, а в същото време тя е напълно нормална част от чревната флора на здрави хора“, казва микробиологът Флеминг Дамгаард от Университетската болница в Одензе, Дания.

Затова екипът решава да провери дали при хората, които развиват рак, има някаква ключова разлика в самата бактерия. Оказва се, че такава разлика съществува.

Компютърна илюстрация на Bacteroides — често срещана бактерия в човешкия чревен тракт. (Kateryna Kon / Shutterstock)

„Открихме вирус, който досега не е бил описван и който изглежда е тясно свързан с бактериите, откривани при пациенти с колоректален рак“, казва Дамгаард.

Вирус, скрит в бактерията

С помощта на генетично секвениране учените анализират чревните бактерии на пациенти с рак, включени в мащабно датско популационно проучване.

Така установяват, че при тези пациенти B. fragilis често носи бактериофаг.

Бактериофагите са вируси, които живеят в бактерии и използват клетките им, за да се размножават и разпространяват.

Първоначалният сигнал е открит в сравнително малка група хора, но по-късно резултатите са потвърдени в по-голяма кохорта от 877 души — както с колоректален рак, така и без него. Данните подсказват, че вируси, „скрити“ в B. fragilis, може да накланят везните към развитие на заболяването.

Според резултатите при хората с колоректален рак вероятността да имат откриваеми нива на този бактериофаг в чревните си бактерии е била два пъти по-висока. Още по-любопитното е, че вирусът не съответства на нищо, описвано досега.

Силна връзка, но не и доказана причина

Засега обаче изследователите не могат да докажат пряка причинно-следствена връзка. Става дума за важна асоциация, която може да помогне както за по-доброто разбиране на колоректалния рак, така и за откриването на бъдещи таргетирани терапии. Но картината вероятно е значително по-сложна.

„Интересна не е само самата бактерия“, обяснява Дамгаард.

„Важното е взаимодействието между бактерията и вируса, който тя носи.“

„Все още не знаем дали вирусът допринася за развитието на болестта, или просто е знак, че нещо друго в червата се е променило.“

Чревният микробиом като сложна екосистема

 Изследователите каталогизират бактериите, както и вирусите, които живеят вътре в тях. (Damgaard et al., Commun. Med., 2026)

Около 80 процента от риска от колоректален рак се свързва с фактори на средата, включително със състава на чревните бактерии. Това означава, че по-доброто разбиране на тези фактори — и на начина, по който те си взаимодействат — може да има значение за милиони случаи на рак.

Проучването на бактериалната общност в червата обаче е изключително трудна задача.

Тези сложни микробиоми едновременно отразяват какво се случва в организма и влияят върху редица процеси — от качеството на съня до отслабването.

Сега към тази картина се добавя още един пласт, който бъдещите изследвания ще трябва да вземат предвид: не само самите бактерии, но и вирусите, които живеят в тях. Един от следващите въпроси пред учените е как точно бактериофагите влияят върху B. fragilis.

Възможност за по-ранно откриване

Проучването все още е на много ранен, експериментален етап. Въпреки това всяко откритие, което помага на специалистите да разберат как възниква ракът, може един ден да допринесе и за разработването на по-прецизни лечения — макар това вероятно да отнеме години.

„Броят и разнообразието на бактериите в червата са огромни“, казва Дамгаард.

„Досега това приличаше на търсене на игла в купа сено. Вместо това ние проверихме дали нещо вътре в бактериите — а именно вирусите — може да помогне да обясним разликата.“

Според екипа откритието може да намери приложение и при скрининга за колоректален рак. При допълнителни изследвания например може да бъдат разработени тестове на фекални проби, които да търсят този вирус в B. fragilis.

„В краткосрочен план можем да проверим дали вирусът може да се използва за откриване на хора с повишен риск“, казва Дамгаард.

Изследването е публикувано в Communications Medicine.