Болестта на Алцхаймер отдавна се определя като спорадично заболяване, за чието развитие допринасят фактори като възрастта, генетичната предразположеност и начинът на живот. Учените обаче допускат, че тя може да възниква и по друг начин.

През последните години изследователи предполагат, че свързаните с Алцхаймер патологични промени биха могли да се разпространяват и по механизъм, наподобяващ инфекция – сякаш се предава патоген, който впоследствие отключва заболяването. Това е само една от новите хипотези за неговия произход. Според друга например болестта на Алцхаймер може да е свързана с автоимунен процес.

В нов доклад, публикуван в The Lancet, учените разглеждат доказателствата в подкрепа на един конкретен аспект от тази теория: възможността опасните белтъци амилоид-бета, свързани с болестта на Алцхаймер, да се предават чрез кръвопреливане.

„Кръвопреливанията са изключително важни и спасяват живота на много хора“, казва неврологът Джон Колиндж от Университетския колеж в Лондон.

„За да бъдем сигурни, че те са възможно най-безопасни, трябва да проучим задълбочено всички потенциални рискове.“

Може ли амилоидната патология да се предава между хората?

През 2015 г. проучване представи първите данни от реални случаи, според които амилоидната патология би могла да се предава между хора чрез медицински процедури. Последващо изследване от 2016 г. откри още доказателства в подкрепа на тази възможност.

През следващите години бяха публикувани и други проучвания със сходни резултати.

В научна публикация от 2018 г. се допуска, че замърсени хирургични инструменти могат да пренасят между пациентите белтъци, свързани с болестта на Алцхаймер. Процесът може да наподобява действието на инфекциозните приони, които карат нормалните белтъци да се нагъват неправилно и да се превръщат във вредни структури.

Учените все още се опитват да изяснят сложните взаимодействия между белтъците, участващи в развитието на заболяването. Неотдавнашно изследване например установи, че взаимодействието между контактин-4 и амилоидния прекурсорен белтък може да хвърли нова светлина върху болестта на Алцхаймер.

Какво показва мащабното скандинавско изследване?

Повратен момент в проучването на потенциалните рискове при кръвопреливане настъпва през 2023 г. Тогава мащабно популационно изследване от Дания и Швеция установява, че хората, получили кръв от донори, които по-късно са претърпели вътремозъчен кръвоизлив, са били изложени на по-висок риск години след преливането също да получат повтарящи се мозъчни кръвоизливи.

Този резултат е важен, тъй като спонтанните мозъчни кръвоизливи са характерна проява на церебралната амилоидна ангиопатия (ЦАА). Тя е различно от болестта на Алцхаймер състояние, но също е свързана с белтъците амилоид-бета.

Според Колиндж и неговия екип „най-правдоподобното от биологична гледна точка обяснение“ е, че в кръвта на донорите са се съдържали ранни „семена“ на амилоид-бета. Макар при тях все още да не се е била развила церебрална амилоидна ангиопатия, тези белтъчни структури може да са били предадени на реципиентите при кръвопреливането.

Разбира се, не знаем със сигурност дали се е случило точно това и изследователите внимават да не правят прибързани заключения.

Според учените съществува вероятност при кръвопреливане да се предават белтъчни „семена“, свързани с развитието на болестта на Алцхаймер. (Celso Pupo / Shutterstock)

Те обаче смятат, че вече разполагаме с достатъчно информация за потенциалния риск, за да започнем да предприемаме предпазни мерки – в случай че предаването на свързаната с Алцхаймер патология по кръвен път се окаже нещо повече от теория.

„Възможността амилоид-бета патологията да се предава чрез прелята кръв и кръвни продукти е основателна причина за безпокойство“, пишат изследователите в своята публикация.

„Трябва да признаем, че не разполагаме с достатъчно информация, за да определим мащаба на проблема или технологиите, необходими за изясняването на ключовите въпроси.“

Какви предпазни мерки предлагат учените?

Като първа стъпка екипът препоръчва провеждането на мащабни епидемиологични анализи, подобни на скандинавското изследване, обхванало повече от един милион души. Такива проучвания биха помогнали да се установи дали при кръвопреливане заедно с кръвта могат да се предават и патологични белтъчни структури.

Допълнителните предпазни мерки биха могли да включват по-внимателно наблюдение на пациентите с повишен риск – например хората, които се нуждаят от многократни кръвопреливания.

Учените предлагат и създаването на нова система, която да установи дали кръвните биомаркери за болестта на Алцхаймер могат да помогнат за откриването на донори, при които има риск от наличие на амилоид-бета патология. Подобни биомаркери биха били особено ценни, тъй като характерните за Алцхаймер промени могат да започнат много години преди появата на първите симптоми.

На този етап рисковете може да са предимно теоретични. Изследователите обаче подчертават, че вече познаваме твърде добре опасностите, до които може да доведе липсата на навременна подготовка.

Публикуваното през 2024 г. разследване на скандала със заразената кръв във Великобритания разглежда случаи на заразяване чрез кръв и кръвни продукти, при които между 70-те и 90-те години на ХХ век може да са пострадали над 30 000 пациенти. Скандалът е определян като „най-тежката катастрофа при лечение в историята на Националната здравна служба“.

„Разследването на скандала със заразената кръв е предупреждение какво може да се случи, когато изчакаме да получим абсолютна сигурност, преди да вземем решения, свързани с безопасността на пациентите“, казва Колиндж.

„Смятаме също, че е важно да бъдем открити и прозрачни по отношение на възможните рискове от предаване на амилоид-бета, за да можем своевременно да ограничим всяка потенциална опасност за пациентите.“

Доказателствата все още не са достатъчни

Макар експертите да посочват, че известните към момента рискове са малки, те са единодушни, че трябва да научим повече за това какво би могло да се случва. Същевременно е важно да бъде запазено общественото доверие в безопасността на кръвопреливанията.

„Този обзор откроява една важна празнина в познанията ни“, казва Сюзан Колхаас, изпълнителен директор по научноизследователската дейност и партньорствата в организацията Alzheimer’s Research UK, която не е участвала в изготвянето на публикацията.

„Авторите обосновават необходимостта от конкретни изследвания, които да установят дали действително се наблюдава предаване по кръвен път, кои хора може да са изложени на най-голям риск и дали са необходими мерки за ограничаването му.“

„На този етап просто не разполагаме с достатъчно доказателства, за да отговорим на тези въпроси. Именно затова темата е важна и са необходими още изследвания.“

Изводите са публикувани в научното списание The Lancet.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров

Важно: Разглежданият риск засега остава хипотетичен и няма достатъчно доказателства, че болестта на Алцхаймер се предава чрез кръвопреливане. Пациентите не бива да отказват необходимо кръвопреливане въз основа на тези предварителни научни данни. Решенията за лечение трябва да се вземат след консултация с квалифициран медицински специалист.