Болестта на Алцхаймер е била "изключително" рядка при древните гърци и римляни

Възрастните хора в Древна Гърция и Рим вероятно не са страдали от сериозни проблеми с паметта, каквито мнозина имат днес.

Изследователи от Калифорния преглеждат множество класически текстове за човешкото здраве, написани между VIII в. пр.н.е. и III в. от н.е., и откриват изненадващо малко споменавания на когнитивни нарушения при възрастните.

Според Калеб Финч, който изучава механизмите на стареенето в Университета на Южна Калифорния, и историка Стенли Бърстейн от Калифорнийския държавен университет преди повече от 2000 години тежката загуба на паметта може да е била изключително рядък резултат от остаряването.

И не, това не се дължи на факта, че древните римляни и гърци не са живели до дълбоки старини.

Макар че средната продължителност на живота преди новата ера е била приблизително два пъти по-ниска от днешната, 35-годишна възраст едва ли е била смятана за "стара" за онова време. Средната възраст на смърт в Древна Гърция според някои оценки е била близо до 70 години, което означава, че половината от обществото е живяло дори по-дълго. Смята се, че самият Хипократ, известният гръцки лекар и така нареченият баща на медицината, е починал на 80-90 години.

Понастоящем възрастта е най-големият рисков фактор за деменция, като днес около една трета от всички хора над 85 години страдат от това състояние. Броят на диагностицираните случаи на възраст над 65 години се удвоява на всеки пет години.

Загубата на паметта е много често срещана характеристика на стареенето в съвременния свят, но това не винаги е било така. Финч и Бърстейн не откриват в древното минало нито едно споменаване на загуба на паметта в медицинските трудове на Хипократ, неговите по-късни последователи и дори на Аристотел.

В гръцките текстове от IV и III в. пр. н. е. старостта се свързва с много симптоми на физически упадък, включително глухота, световъртеж, безсъние, слепота и храносмилателни разстройства. Но въз основа на наличната литература - която, признаваме, е ограничена - тежките проблеми с паметта не изглеждали като забележителен проблем.

"Не открихме никакви еквиваленти на съвременните доклади за случаи на [болестта на Алцхаймер и свързаните с нея деменции]", пишат Финч и Бърстейн.

"Нито един от тези древни разкази за загуба на когнитивни способности не може да се счита за клиничен клас данни в съвременния смисъл на думата."

Резултатите от историческия преглед показват, че днешната епидемия от деменция, която се наблюдава при много народи по света, може да е продукт на съвременния живот. Действително, последните проучвания свързват деменцията и нейния най-разпространен подвид - болестта на Алцхаймер, със сърдечносъдови проблеми, замърсяване на въздуха, диета и неблагоприятни квартали в градска среда - все неща, които са общи проблеми на съвременността.

Финч и Бърстейн откриват доказателства, че макар "умственият упадък да е бил признат" в древността, той по-скоро е бил разглеждан като изключение, като нещо нетипично.

Според тях по времето на Аристотел и Хипократ само в няколко текста се споменават симптоми, които биха могли да покажат ранна или средна фаза на болестта на Алцхаймер, без да се споменава за големи загуби на паметта, речта или разсъжденията.

Дори римският държавник Цицерон не споменава загубата на паметта в текстовете си за "четирите злини" на старостта, което предполага, че тя все още е била необичаен симптом на възрастта до средата на I в. пр.

Едва след като Финч и Бърстейн достигат до исторически текстове от I в. от н.е., двамата откриват споменаване на тежка, свързана с възрастта загуба на паметта. Първият напреднал случай е записан от Плиний Старши, починал през 79 г., и описва известен сенатор и оратор в Рим, който с възрастта забравил собственото си име.

През II в. личният лекар (грък на име Гален) на римския император пише за оцелели след две епидемии, които очевидно не са могли да разпознаят себе си или приятелите си.

По това време замърсяването на въздуха в императорския Рим е било широко разпространено, а излагането на олово от съдовете за готвене и водопроводната система на цивилизацията е било широко разпространено.

Подобни фактори може да са изложили населението на по-голям риск от болестта на Алцхаймер, предизвиквайки необичайни симптоми на старост, които рядко са се срещали в миналото - предполагат Финч и Бърстейн.

Без повече данни е невъзможно да се каже защо тежките симптоми на деменция се срещат по-често в архивите на императорска Римска империя, отколкото в тези на древна Гърция.

Фактът, че има общества от хора, живеещи днес, в които процентът на деменция е по-малък от 1, подкрепя теорията, че факторите на околната среда биха могли да повлияят на влошаването на когнитивните способности в по-голяма степен, отколкото стареенето.

Съвременните цимани и мосетените от боливийската Амазонка имат 80 % по-ниска честота на деменция от тази в САЩ или Европа. Изглежда, че мозъците им не стареят както на други места по света, а начинът им на живот не се основава на индустриализация или урбанизация, а на традиционни методи на земеделие и изхранване.

Сега Финч и Бърстейн призовават за "по-широко проучване" на историята на деменцията в древността и предмодерните времена, за да се разбере кога и защо тежките загуби на паметта са започнали да се проявяват при по-възрастните хора.

Изследването е публикувано в Journal of Alzheimer's Disease.

Източник: Science Alert