Леденият човек Йоци е мъртъв от хиляди години — и въпреки това тялото му може би не е напълно лишено от живот.

Той умира преди около 5300 години, а тялото му се мумифицира по изключителен начин в ледниковите Йоцталски Алпи в Италия. Днес Йоци е смятан за една от най-старите и най-добре запазени човешки мумии, откривани някога.

Студът на високопланинската среда, в която загива, силно потиска микробната активност. А тъй като именно микробите са основният двигател на разлагането, тялото на Йоци е било пощадено от разрушителните му процеси.

Оказва се обаче, че тялото на Ледения човек може да не е било напълно безжизнено.

Ново изследване на микробите, открити по цялото му тяло, показва, че някои потенциално активни видове може да са почти толкова стари, колкото самата мумия. Други пък вероятно са се приспособили към условията в студеното хранилище, в което Йоци се съхранява днес.

„Микробиомът на една мумия е уникален, защото имаме работа едновременно с микроби на повече от 5000 години и със съвременни микроби, попаднали върху нея след откриването ѝ“, казва водещият автор на изследването Мохамед Сархан, микробиолог в Eurac Research в Италия.

Как е открит Леденият човек

 Йоци е бил открит, докато се е подавал малко над леда. (Helmut Simon/Wikimedia Commons)

Ötzi — чието име на български обикновено се предава като Йоци — е открит през 1991 г. Двама туристи забелязват в топящия се лед на ледник нещо, което първоначално приемат за тялото на наскоро загинал алпинист. Останките се намират на 3210 метра надморска височина.

Едва след като тялото е пренесено в лаборатория, учените осъзнават истинската стойност на находката. Пред тях не стои съвременен планинар, а ловец от Медната епоха, живял и починал около 3300 г. пр.н.е. — при това мумифициран толкова добре, че изглеждал далеч по-скорошен.

Какво вече знаем за Йоци

През десетилетията след откриването му учените успяват да възстановят впечатляващо много подробности за живота и смъртта на Йоци.

Той е бил на около 46 години, когато е починал. По тялото му са открити поне 61 татуировки, нанесени чрез убождане. Кожата му е била по-тъмна, отколкото дълго време се смяташе, носел е дрехи, ушити от кожи на различни животни, а последното му хранене е било богато на мазнина от ибекс, диво месо и зърнени храни.

Как вероятно Йоци е изглеждал приживе, макар че скорошен генетичен анализ сочи, че той може да е имал по-тъмна кожа и да е бил плешив Снимка: exploreita / Shutterstock

Предишни изследвания са разглеждали и чревния му микробиом. Оказва се, че той прилича повече на микробиома на древните неиндустриализирани човешки популации, отколкото на този на съвременните западни общества.

Изследователите са успели да възстановят и древен щам на Helicobacter pylori — стомашната бактерия, която днес се свързва с язви и рак на стомаха.

Досегашните проучвания обаче имат една обща особеност: в тях микробите са разглеждани предимно като биологични останки от миналото, а не като възможни живи или активни организми.

Освен това досега никой не се беше заел с изключително трудната задача да отдели първичния микробиом на Йоци от микробите замърсители, попаднали върху тялото след смъртта му — първо в ледника, а по-късно и след преместването му в студено хранилище, където то се пази от разлагане.

Как учените търсят следи от живот

Сархан и колегите му вземат проби с тампон от различни части на тялото на Йоци, както и от стопената вода във вътрешността на мумията. Те използват и данни от по-ранни изследвания на чревна и стомашна тъкан, а също така анализират проба от почвата на мястото, където е намерен Леденият човек. Тази почвена проба е събрана по същото време, когато е открита и самата мумия.

След това всички проби са подложени на ДНК и РНК секвениране. Целта е да се открият закономерности във видовете микроби, които присъстват в тях.

В най-общ план микробите се разделят на две основни групи. Първата включва древни микроби, които са били част от микробиома на Йоци приживе.

Втората група се състои от студолюбиви дрожди, открити по кожата на Йоци и в стопената вода от вътрешността на мумията. Това са силно специализирани видове, приспособени към студена среда. Генетично те са свързани с микроби, срещани в ледени райони като Антарктида.

Това подсказва, че тези микроби вероятно произхождат от самата ледникова среда, съхранила тялото на Йоци.

Древни следи и неочаквано свежа активност

Но в резултатите има и нещо особено любопитно. Част от пробите са силно увредени — знак, че микробите в тях са древни. Други обаче изглеждат сравнително свежи, което насочва към възможна продължаваща активност на много стари микроби.

„Тук виждаме приемственост“, казва микробиологът Франк Майкснер, директор на Института за изследване на мумии към Eurac Research.

„Тези дрожди са придружавали Йоци по дългия му път през хилядолетията.“

Йоци се съхранява при температура от -6 градуса по Целзий (21 градуса по Фаренхайт) и редовно се напръсква с вода, за да не изсъхне. (South Tyrol Museum of Archaeology/Eurac Research/Marion Lafogler)

Има и още един необичаен елемент в този пъзел. Някои от микробите може да са извлекли полза от методите за консервация, приложени върху тялото.

След откриването му тялото на Йоци е обработено с фенол — токсично съединение, което възпрепятства развитието на гъбички. Три от четирите вида дрожди обаче се оказват способни да разграждат фенол.

Оцелявали ли са през цялото време?

Важно е да се уточни, че засега е невъзможно да се каже със сигурност дали тези активни микроби са потомци на дълга, непрекъсната линия, обитавала тихо тялото на Йоци в продължение на хилядолетия — дори в ледения студ — или са били в спящо състояние и са се активирали отново след размразяването на мумията. Подобна възможност напомня за темата за събудените микроби от вечната замръзналост.

Доказателствата обаче силно подсказват, че по един или друг начин тялото на Ледения човек е подпомогнало тяхното оцеляване.

Проби, взети през 2010 и 2019 г., показват, че един от студолюбивите видове се е увеличил през това десетилетие. Това означава, че поне част от микробите не само оцеляват, но може би и се размножават бавно при минусовите температури в камерата, в която се съхранява Йоци.

Мумията като жива екосистема

„Мумията на Ледения човек не е статичен артефакт, а динамична екосистема — жив архив, в който древни микроби с ледников произход и съвременни замърсители съществуват едновременно в музейни условия“, пишат изследователите.

Резултатите са публикувани в научното списание Microbiome.