Съществувал ли е в действителност прословутият троянски кон?
Твърди се, че древните гърци са се скрили в гигантски дървен кон, за да проникнат незабелязани в град Троя. От Омир до Холивуд – историята за тази военна хитрост се разказва от хиляди години. Доказателствата обаче, че това действително се е случило, са малко.
Според легендата ахейците, предвождани от Агамемнон и включващи в редиците си героични воини от ранга на Ахил, прекарват 10 години в обсада на Троя, без да успеят да пробият защитата на града. В края на краищата решават да се престорят, че се отказват от начинанието си и отплават към близкия остров Тендос, но оставят огромен кон, пълен с войници.
Троянците решават, че гигантската статуя е дар за сключване на мир и жертвоприношение на богинята Атина. Ето защо те я вкарват през градските порти и в беззащитното сърце на града си, без да подозират за враговете, които се крият в корема ѝ. С настъпването на нощта гръцките войници излизат от коня, опустошават Троя и слагат край на епичната война.
Археолозите обаче все още не са открили солидни доказателства за Троянската война, камо ли за нейния нелеп в известен смисъл финал.
Това, което знаем, е, че Троя вероятно е била името на град от бронзовата епоха в днешния Хисарлък в Западна Турция. Основната заслуга за разкриването на града през 70-те години на XIX в. е на германския археолог Хайнрих Шлиман. Намерени са няколко върхове на стрели, както и доказателства за огън в седиментен слой, датиран около 1200 г. пр.н.е., което приблизително съвпада с датата, спомената от Омир в епичната му поема „Илиада“, и следователно може да подскаже, че някога тук е имало древна битка. Свързването на тези находки с десетилетна обсада обаче е малко пресилено.
Що се отнася до големия стар кон, Омир наистина го споменава само мимоходом в „Одисея“, а първото съществено описание на събитието може да се намери в „Енеида“, съставена от римския поет Вергилий повече от хилядолетие след предполагаемото изпълнение на хитростта. Повечето съвременни археолози приемат думите на древния творец с щипка сол и подозират, че гигантският кон вероятно е бил по-скоро метафора, отколкото нещо буквално.
Например д-р Арманд Д'Ангур от Оксфордския университет обяснява, че „археологическите доказателства показват, че Троя наистина е била опожарена; но историята за дървения кон вероятно е приказка, вдъхновена по всяка вероятност от начина, по който древните обсадни машини са били обличани с влажни конски кожи, за да не бъдат подпалени“.
С други думи, митичният троянски кон може да е бил по-скоро таран или други военни машини, които са позволили на ахейците да стигнат до Троя с много по-малко хитроумни средства, отколкото предполага историята. За съжаление обаче е много малко вероятно археолозите някога да открият останки от подобно приспособление - приличащо на кон или нещо друго - тъй като дървените артефакти от древността обикновено се разлагат много преди да бъдат открити.
Въпреки това идеята за троянския кон се е вкоренила в съвременната култура и език, като дори е дала името си на вид компютърен зловреден софтуер, който нахлува в системите на жертвите, като се маскира като безобидно парче код. Колкото и странна да изглежда първоначалната идея, тя е съвършената метафора за нещо, което нахлува и разрушава отвътре.
Може би затова древните поети са измислили троянския кон, за да представят начина, по който Агамемнон и неговите войници са разрушили град Троя.
Източник: IFLScience