Повечето хора се раждат с по 12 ребра от всяка страна на тялото, или общо 24. Въпреки широко разпространеното погрешно схващане, броят им е еднакъв при мъжете и жените.
Откъде идва митът, че мъжете имат едно ребро по-малко?
Този мит обикновено се свързва с библейския разказ, според който Ева е създадена от едно от ребрата на Адам. Един от първите учени в западния свят, които оспорват тази представа, е Андреас Везалий. Той прави това в труда си „За строежа на човешкото тяло в седем книги“ (De humani corporis fabrica libri septem), публикуван през 1543 г.
Везалий е смятан за един от основоположниците на съвременната анатомия, тъй като поставя непосредственото наблюдение и дисекцията над безусловното следване на древните авторитети. Историята на анатомичните описания обаче започва далеч преди Ренесанса. Според научно изследване китайските медицински ръкописи от Мавандуй, положени в гробница през 168 г. пр.н.е., може да представляват най-стария запазен анатомичен атлас в света.
Как е устроен човешкият гръден кош?
Ребрата са извити кости с форма, наподобяваща полумесец. Те предпазват жизненоважните органи в гръдната кухина и същевременно позволяват на белите дробове да се разширяват при вдишване.
Гръдният кош не е неподвижна костна броня. Съединенията между ребрата, гръбначния стълб, гръдната кост и ребрените хрущяли му осигуряват необходимата подвижност. Благодарение на нея обемът на гръдната кухина се увеличава и намалява при всяко вдишване и издишване.
Първите седем двойки се наричат „истински ребра“. Те се свързват директно с гръдната кост чрез собствен ребрен хрущял.
Следващите пет двойки се определят общо като „лъжливи ребра“. Осмата, деветата и десетата двойка не достигат самостоятелно до гръдната кост, а се свързват с нея косвено чрез обща хрущялна дъга.
Последните две двойки – единадесетата и дванадесетата – са известни като „плаващи ребра“. Те са свързани с гръбначния стълб в задната част на тялото, но отпред не се прикрепват към гръдната кост.
Илюстрация на анатомията на човешкия гръден кош. схИзображение: VectorMine/Shutterstock.com
Може ли човек да има повече или по-малко от 24 ребра?
Да. Малък процент от хората имат повече или по-малко от обичайните 24 ребра. Причините могат да бъдат вродени особености, генетични състояния или по-редки анатомични вариации.
Подобни особености често се откриват случайно при рентгенография, компютърна томография или друго образно изследване, направено по съвсем различен повод. Наличието на допълнително ребро само по себе си не означава непременно, че човекът ще има здравословни проблеми.
Какво представлява шийното ребро?
Една от възможните анатомични разновидности е т.нар. шийно ребро. При нея в долната част на шията се образува допълнително ребро, което обикновено изхожда от седмия шиен прешлен.
При някои хора шийното ребро е разположено само от едната страна. При други особеността е двустранна – има по едно допълнително ребро от двете страни на шията.
В повечето случаи шийното ребро не предизвиква оплаквания и може да остане незабелязано през целия живот. Ако обаче причинява болка, дискомфорт или други усложнения, то може да бъде отстранено по хирургичен път.
Най-сериозното възможно усложнение е синдромът на торакалния изход. Той възниква, когато допълнителното ребро или тъканите около него притиснат нерви или кръвоносни съдове в пространството между шията и горната част на гръдния кош.
В зависимост от това кои структури са засегнати, могат да се появят болка, изтръпване, слабост или мравучкане в ръката и дланта. При притискане на кръвоносен съд са възможни промени в цвета и температурата на крайника, подуване или нарушено кръвоснабдяване. Подобни симптоми изискват лекарска оценка, но при хората без оплаквания обикновено не се налага лечение само заради наличието на шийно ребро.
Колко често се среща шийното ребро?
Смята се, че шийно ребро има при между 0,5 и 1 процента от хората. То може да бъде с различна големина и форма – от малък костен израстък до по-добре оформена структура, наподобяваща обикновено ребро.
Особеността е вродена и се предполага, че появата ѝ може да е свързана с промени в действието на Hox гените. Това е група регулаторни гени, които по време на ембрионалното развитие участват в определянето на мястото и начина, по който се оформят различните части на тялото, включително прешлените, крайниците и органите.
Hox гените могат да бъдат оприличени на част от молекулярния план, по който се изгражда тялото. Те не създават пряко отделните кости, а управляват включването и изключването на други генетични програми на точно определено място и в точно определен момент. Изследванията върху Hoxa11 и Hoxa13 например хвърлят светлина върху причината човешката ръка обикновено да има пет пръста.
Генетичният контрол върху ранното развитие на ембриона е още по-сложен. Освен класическите регулаторни гени, роля могат да играят и транспозируемите елементи – участъци от генома, част от които произлизат от древни вирусни последователности. Изследвания показват, че някои от тях се активират през първите часове и дни след оплождането и участват в регулирането на ранните ембрионални клетки.
Шийни ребра са открити и при вълнести мамути
Шийното ребро не се среща само при хората. Подобна анатомична особеност е наблюдавана и при някои животни.
Проучвания показват, че изненадващо голяма част от изследваните вълнести мамути са имали шийни ребра. В изследване на останки от късния плейстоцен следи от такива ребра са установени при три от деветте мамутски шийни прешлена, които са могли да бъдат надеждно оценени. Това представлява 33,3 процента от малката изследвана извадка.
Авторите на проучването предполагат, че необичайно високата честота може да е била свързана с неблагоприятни условия по време на бременността и с ограниченото генетично разнообразие в намаляващите популации. Това само по себе си не доказва каква е била причината за изчезването на мамутите, но показва, че аномалиите в скелета могат да разкрият ценна информация за състоянието на древните популации. Съвременните анализи на генетиката на вълнестите мамути разкриват и редица други приспособления към студения климат, включително промени, свързани с козината, мастните запаси, обмяната на веществата и размера на ушите.
Кои други състояния могат да повлияят върху броя на ребрата?
Съществуват и други генетични състояния, които могат да повлияят върху броя, формата или разположението на ребрата. Сред тях са спондилокосталната дисплазия, спондилоторакалната дисплазия и синдромът на Голденхар.
Публикувани клинични наблюдения показват също, че при някои хора със синдром на Даун може да има по-малък брой ребра.
Важно е да се прави разграничение между анатомична вариация и заболяване. Различният от обичайния брой ребра невинаги причинява симптоми. В определени случаи обаче той може да бъде част от по-широк комплекс от изменения в развитието на прешлените, гръдния кош или лицево-челюстните структури.
Могат ли ребрата да бъдат отстранени по козметични причини?
Ребра могат да бъдат отстранени по хирургичен път и по козметични причини, най-вече с цел талията да изглежда по-тясна и по-силно подчертана.
Това обаче е опасна интервенция, която крие сериозен риск от усложнения. Ребрата имат важна защитна и механична функция, а в непосредствена близост до тях се намират нерви, кръвоносни съдове, мускули и вътрешни органи. Затова отстраняването им не бива да се възприема като безобидна или рутинна козметична процедура.
Съществува и прословутата градска легенда за Мерилин Менсън – макар че колкото по-малко се казва по този въпрос, толкова по-добре.
