Вероятно сте забелязали нова тенденция онлайн в сферата на благополучието и благосъстоянието: хора твърдят, че чаша топла вода (без нищо допълнително в нея) всеки ден може да доведе до отслабване, по-чиста кожа, облекчаване на менструални болки и дори на възпалено гърло.
Тази практика се представя като проста и напълно естествена.
Но реални ли са тези ползи или топлата вода е просто поредната популярна мода?
Краткият отговор
Пиенето на топла (но не вряла) вода като цяло е безопасно и много хора споделят, че се чувстват по-добре след това. По-трудно е обаче да се обясни защо.
Възможните ползи може да се дължат просто на това, че човек приема повече вода, следва редовна здравословна рутина или изпитва усещане за комфорт и отпускане от топлината – а не на самия факт, че водата е топла.
С други думи, по-вероятно е значение да имат самата вода и навикът да правите нещо, което вярвате, че е полезно, а не температурата ѝ.
Макар топлината да може да облекчава някои симптоми, настоящите научни данни не показват, че топлата вода има специални здравни ползи извън тези на добрата хидратация.
Хидратацията е по-важна от температурата
Водата – независимо дали е топла или студена – е жизненоважна. Добрата хидратация подпомага храносмилането, кръвообращението, функцията на бъбреците, регулирането на кръвното налягане и общото благосъстояние.
Хидратирането е ключово за доброто благосъстояние. Снимка: Riccardo Mayer / Shutterstock
Ново изследване от 2025 г. дори предполага, че недостатъчният прием на вода може да затрудни справянето със стреса в ежедневието.
До момента няма убедителни научни доказателства, че топлата вода има уникални здравни ползи в сравнение с такава със стайна температура или студена – извън самия ефект на хидратацията.
Мит №1: Топлата вода ни помага да отслабнем
Няма висококачествени клинични изследвания, които да показват, че пиенето на топла вода само по себе си води до значителна загуба на тегло.
Проучвания показват, че увеличеният прием на течности може да подпомогне контрола на теглото – например чрез засилване на усещането за ситост преди хранене или чрез замяна на сладки напитки с вода. Но няма доказателства, че топлата вода има предимство спрямо водата с друга температура.
Едно малко изследване предполага, че топлата вода може леко да стимулира чревната перисталтика (движенията на червата), но този ефект е скромен и не води до „изгаряне на мазнини“.
Накратко: ако топлата вода ви помага да пиете повече вода като цяло или да замените подсладените напитки – може косвено да подпомогне целите ви. Но температурата не е магическият фактор.
Мит №2: Топлата вода лекува възпалено гърло
Тук има най-ясни доказателства, че температурата има значение.
Топлите течности могат да облекчат възпалено гърло и да намалят запушването на носа. Топлината – а понякога и парата – помага за разреждане на слузта и успокояване на раздразнените тъкани.
Този ефект не е уникален за чистата топла вода. Чайове, билкови отвари и топли напитки с лимон действат по сходен начин.
Топлите напитки често се препоръчват при симптоми на инфекции на горните дихателни пътища именно поради тази причина. Те не лекуват самата инфекция и не скъсяват продължителността на заболяването, но облекчаването на симптомите е реално и има физиологично обяснение.
С други думи, топлата вода и другите топли напитки могат да намалят дискомфорта, макар и да не повлияват основната причина за заболяването.
Мит №3: Топлата вода изчиства кожата
Няма преки научни доказателства, че пиенето на топла вода подобрява състоянието на кожата или я „детоксикира“.
Добрата хидратация подпомага еластичността на кожата и предпазва от изсушаване. Но изследванията не показват, че топлата вода има предимство пред вода с друга температура, когато става дума за здравето на кожата.
Твърденията, че топлата вода „прочиства“ кожата, са подвеждащи. Детоксикацията се извършва от органи като черния дроб и бъбреците, а не чрез „промиване“ на организма с топла вода.
Следователно достатъчният прием на вода подпомага кожното здраве, но температурата ѝ не изглежда да играе роля.
Приемът на достатъчно вода подпомага здравето на кожата, но не е задължително тя да бъде топла. Снимка: Inside Creative House / Shutterstock
Мит №4: Топлата вода намалява менструалните болки
Външната топлина – например бутилка с топла вода – може да облекчи мускулните крампи и менструалната болка, като отпуска тъканите и подобрява кръвообращението.
Но пиенето на топла вода само по себе си не облекчава менструалните болки. Добрата хидратация по време на цикъл може да помогне за намаляване на част от дискомфорта, свързан със задържане на течности, но температурата на водата изглежда няма значение.
Някои чайове (особено зелен и от мащерка) могат да имат благоприятен ефект, като понижават нивата на простагландини (хормони, свързани с болката по време на менструация) и намаляват оксидативния стрес в матката. В комбинация с адекватен прием на течности те могат да допринесат за облекчаване на дискомфорта, но топлата вода сама по себе си не е решение.
С други думи, топлината, приложена върху тялото, действа, но пиенето на топла вода няма убедителни доказателства като средство срещу менструални крампи.
Защо твърденията за здравните ползи от топлата вода продължават да се разпространяват?
Държането на топла напитка в ръцете си може да действа успокояващо, да ви подтикне да пиете повече течности и да се превърне в приятен ежедневен ритуал, който подкрепя психичното ви благополучие.
Тези сетивни и ритуални ефекти са напълно реални, дори ако физиологичните ползи са ограничени. Социалните мрежи често превръщат личните истории в „доказателства“, което помага подобни твърдения да се разпространяват бързо.
Но повечето здравни обещания – като отслабване, по-чиста кожа или намаляване на крампи – не са сериозно подкрепени от научни данни извън основните ползи от добрата хидратация. Температурата на водата е много по-малко важна от това да приемате достатъчно течности.
Затова ако топлата вода ви помага да пиете повече, да се чувствате по-спокойни или да започвате деня си с приятен ритуал – чудесно. Просто не гледайте на самата топлина като тайно универсално лекарство.
Автори: Лорън Бол (Lauren Ball), професор по обществено здраве и благополучие, Университет на Куинсланд (The University of Queensland); Емили Бърч (Emily Burch), лицензиран диетолог и преподавател, университет „Садърн Крос (Southern Cross University).
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейните авторки. Прочетете оригиналната статия тук.
