Пет неща, в които Айнщайн е бил обикновен човек

12 декември 2018 г., 08:22
6542

Bangkokhappiness / Shutterstock

Животът често не е лесен, особено когато си гений. Нека видим какво друго сближава знаменития физик с всеки един от нас.

За това помага публикуваният преди дни архив със свободен достъп до текстовете на Айнщайн – транскрибиран, преведен на английски и с исторически анотации, „Дигиталният Айнщайн“, проект на „Принстън Юнивърсити Прес“, се гмурка дълбоко в ранните години на учения.

„Това е Айнщайн преди да стане известен, казва историкът от Калифорнийския технологичен институт Даяна Кормос-Буквалд, директор на проекта, който създава архива, колаборация между Принстън,  Калифорнийския технологичен институт и Еврейския университет в Йерусалим. 

„Материалът е внимателно подбиран и анотиран в последните 25 години.“

Архивираните писма, лекции и други документи превеждат читатели от свидетелството му за раждане от 1879 г. до писмата, които пише на 44-ия си рожден ден през 1923 г., непосредствено след Нобеловия триумф от 1921 г. Тези документи разкриват човешката страна на гения на 20. век, който в много отношения е бил като всеки от нас.

1. Не е успял да започне мечтаната работа

През 1902 г. Айнщайн е назначен в Швейцарското патентно ведомство, след като бил разочарован в надеждите си да стане университетски преподавател.
„До голяма степен причината е в него – той не е бил най-добрия студент – казва историкът Мат Стенли от Университета на Ню Йорк. „Държал се е неуважително с преподавателите и пропускал часове, защото знаел, че така или иначе ще мине. Затова, когато поискал препоръки, не ги получил.“

Звучи ли ви познато? Почерпете вдъхновение от това: безинтересната работа не е попречила на Айнщайн да преследва мечтите си.

„Семейството на Айнщайн било въвлечено в електрониката, а патентният офис е бил свят, който му е бил добре познат – казва историкът от Масачузетския технологичен институт Дейвид Кейзър, автор на книгата How the Hippies Saved Physics (Как хипитата спасиха физиката).
Натоварен с определяне на стабилността на принципите, които стоят зад новите изобретения, Айнщайн въпреки всичко не спрял да развива таланта си и пренесъл тези умения в научната работа, чиято кулминация бил издаденият през 1905 г. труд, с който спечелва Нобеловата награда, наред с откритията за скоростта на светлината, поведението на атомите, и прочутата формула  E = mc². 

2. Обичал е да разпуска

„И двамата, уви, мъртво пияни под масата“ – пише Айнщайн за себе си и съпругата си Милева Марич в пощенска картичка от 1915 г. до приятеля си Конрад Хабихт.
Хабихт бил съосновател на Академия Олимпия в Берн, Швейцария – клуб, в който приятели се събирали да пият и обсъждат философия и наука. 

„Младият Айнщайн е бил бохем, а не мъдрецът, който си представяме сега – казва Стенли. 
„Така са правили младите хора по онова време – висяли са по бирариите и са спорили за природата на пространството и времето.

Впоследствие Айнщайн казва, че клубът е оказал голямо влияние върху кариерата му.  

3. Имал е драматични връзки и тежък развод

Айнщайн се жени за Марич, също физик, през 1903 г. По това време тя вече му е родила дъщеря на име Лизерл предишната година. Историците не са наясно дари двойката е дала детето за осиновяване или то е починало в ранна възраст. 

Двамата се отчуждават около 1912 г. и се развеждат през 1919 г. В същата година Айнщайн се жени за братовчедка си Елза. В бракоразводния договор Айнщайн се съгласява да отстъпи на бившата си съпруга повечето постъпления от все още неприсъдената му Нобелова награда, за да се грижи за децата. 

„В писмата виждаме, че младият Айнщайн е приличал до голяма степен на по-късния, незаинтересован от конвенциите и решен да постъпва по своя начин, донякъде бунтар, неустоим за жените“ – казва Стенли. 

„Той се гмурка в няколко връзки, които се оказват горчиви, макар че смятам, че е научил някои уроци в живота по-късно.“

Както и повечето от нас. 

4. Децата му били „разбойници“

Така ги нарича той в писмо от 1922 г. до двамата си синове, Ханс Алберт и Едуард, като ги моли да му пишат в Испания, когато се връща от пътуване до Япония. 

Айнщайн очевидно обичал много синовете си, редовно им пишел от пътешествията си и се е интересувал как се справят в училище. Животът на Едуард за жалост придобива трагичен обрат, когато на 20-годишна възраст му поставят диагноза шизофрения.

Ученият също така поверява на по-големия си син, Ханс Алберт, грижата за неговите финансови дела, като му пише през същата 1922 г. да отправи запитване към банка в Цюрих за неочаквана сума на негове име.

Деца, пари – някои грижи никога не се променят. 

5. Пътешествието

Айнщайн пропуска церемонията по връчването на Нобеловите награди, за да предприеме пътуване до Далечния Изток. „Реших повече да не пътувам толкова по света, но ще мога да направя и това, нали?“ - пише той на синовете си през 1922 г.

За разлика от повечето от нас за Айнщайн пътуването не е толкова бягство от ежедневието. В други бележки в архивите той признава, че убийството на външния министър Валтер Ратенау от десни екстремисти е една от причините да иска да напусне Германия за известно време.

Същите тъмни сили го принуждават в крайна сметка да емигрира в САЩ, за да избегне нарастващия погром над евреите по време на Хитлер. 

Но архивите за втората част от живота на Айнщайн тепърва предстои да бъдат публикувани. 

Днес, дори и шест десетилетия след смъртта му, историците все още има какво да открият за живота на най-известния учен на 20. век, проследявайки отпечатъците, които е оставил върху нашето време. Екипът на дигиталното издание се надява да окуражи повече специалисти да изследват света на гения и повече обикновени хора да могат да видят човешката страна на един човек, който не е спрял да се бори с живота, въпреки гениалността, признанието и славата.

Ключови думи:
Коментари