Забележителните речни долини, които днес виждаме на Земята, са оформени от дълги периоди на ерозия, траещи понякога милиони години. На Марс, изглежда, нещата могат да се случат много по-бързо. Около четвърт от ерозията на всички речни долини вероятно е предизвикана от наводнения заради преливащите езера.

Изследователи, чийто научен труд е публикуван в Nature, показват, че именно преливащите езера са изиграли ключова роля в оформянето на повърхността на Червената планета. Тези събития са довели до ерозията на толкова много наноси – при това за период от седмици – че могат да се запълнят целите езера Супириър и Онтарио в САЩ. Езерото Супириър е третото най-голямо в света като обем.

Когато преди над 3,5 млрд. години Марс е бил влажен, много от най-големите кратери на планетата са могли да побират вода за цял океан. Преливането ѝ от подобни водни басейни без съмнение е било катастрофално събитие, способно да промени облика на пейзажа наоколо. Новият научен труд разглежда 262 случая на преливащи езера, които са оказали сериозно въздействие върху повърхността на Марс.

„Когато става дума за начина, по който наносите са били пренасяни из повърхността на древния Марс, то трябва да имаме предвид, че преливащите езера са били изключително важен процес в глобален план – казва водещият автор на проучването проф. Тим Гудж от института по геонауки „Джаксън” в Остин, Тексас. – Подобни резултати са леко изненадващи, тъй дълго време се смяташе, че тези аномалии са били еднократни.“

Оцветено топографско изображение, показващо речните долини на Марс. Loire Vallis (бялата линия) се е образувала от преливането на езеро в платото Парана (очертано в бяло). Черните линии показват други речни долини, образувани от процеси, различни от преливането на езера. Изображението се разпростира на приблизително 650 км. Източник: NASA/GSFC/ JPL ASU

Според изследователите речните долини на Марс трябва да бъдат разделени на две категории – долини, които са се оформили край кратер, и долини, разположени на друго място. По отношение на своята дължина първите съставят едва 3 процента от всички долини, но са отговорни за 24 процента от обема на речните долини на Червената планета.

„Тази огромна разлика се определя от факта, че изпускащите каньони са значително по-дълбоки от другите долини“, коментира съавторът на проучването Александър Морган от Планетарния научен институт.

Средната дълбочина на речните долини, образувани от прелели кратери, е 170,5 метра. Т.е. два пъти по-дълбоко от бавно издълбаните речни долини със средна дълбочина от 77,5 метра. Това показва колко по-различен е Марс от Земята, където действията на елементите и биосферата са заличили бавно наличието на кратерите. На Червената планета обаче не се е случило подобно място.

Източник: IFLScience