След мозъчна операция мъж започва да проектира очите на котката си върху лицата на хората
През годините съм се натъквал на какви ли не странни медицински случаи – от мъж с херния, в която лекарите откриват яйчник, фалопиева тръба и маточна шийка, до жена, която плаче с кървави сълзи по време на менструация. И тъкмо когато си помисля, че вече трудно нещо би могло да ме изненада, науката за пореден път ме опровергава.
Запознайте се с Карл – 28-годишен мъж от североизточната част на САЩ, който след мозъчна операция започва да проектира чертите на домашната си котка Луна върху лицата на хората, които среща през деня.
И колкото и странно да звучи всичко това, понякога се случва и обратното. Ако първото лице, което Карл види сутринта, е човешко, неговите черти впоследствие се пренасят както върху муцуната на Луна, така и върху лицата на останалите хора, с които мъжът общува.
Тези обезпокоителни зрителни нарушения започват преди две години, когато Карл претърпява мозъчна операция. Тя се налага заради т.нар. артериовенозна малформация – аномалия, при която артериите и вените са неправилно свързани. Именно тя вероятно е довела до мозъчен кръвоизлив.
Случаят е описан в научното списание Cortex от изследователи от колежа „Дартмут“ и болницата „Бригам енд Уиминс“ в САЩ.
„Тези епизоди често продължават няколко часа, а понякога и през целия ден“, пишат учените в своята публикация.
„Ако се абстрахираме от необичайната комбинация от черти, получените лица изглеждат напълно естествено. Пренесените черти се напасват безпроблемно върху наблюдаваното лице, без да изглеждат като наложени върху него, и се променят естествено при промяна на зрителния ъгъл или разстоянието.“
Когато мозъкът променя лицата на хората
Подобно състояние не е напълно непознато на науката. То се нарича палинопсия и се характеризира с повторната поява или трайното задържане на вече възприет зрителен образ, например лицето на човек или муцуната на котка.
В конкретния случай палинопсията води до т.нар. прозопометаморфопсия – нарушение на зрителното възприятие, при което лицата изглеждат изкривени.
Обработката на информацията за лицата зависи в значителна степен от десния слепоочен дял на мозъка, част от който е трябвало да бъде отстранена по време на операцията на Карл.
„Случаят на Карл, който вижда чертите на котката си в човешките лица и обратното, показва, че отделни черти могат да бъдат извлечени от паметта и да повлияят на начина, по който възприемаме онова, което виждаме в момента“, казва Брад Дюшен, психолог и изследовател на мозъка от колежа „Дартмут“.
Защо мозъкът обработва лицата по специален начин?
Способността ни да възприемаме и разпознаваме лица се дължи на съвместната работа на множество области в мозъка.
През 1997 г. специалистът по невронауки Нанси Канвишър и нейни колеги публикуват изследване, в което с помощта на функционален магнитен резонанс установяват, че определена област от мозъка проявява значително по-висока активност при наблюдаването на човешки лица, отколкото при възприемането на обикновени предмети.
Тази област, разположена във вретеновидната извивка на мозъка, е известна като fusiform face area (FFA). Тя е част от сложна невронна мрежа, която ни позволява да възприемаме и разпознаваме лица.
Уврежданията на различни части от тази мрежа могат да доведат до необичайни нарушения на зрителното възприятие.
През 2021 г. в списание Cortex е публикуван научен обзор, който обхваща 81 случая на прозопометаморфопсия. 73 от тях са документирани в научната литература през последното столетие, а останалите осем са описани за първи път.
Анализът показва, че нарушението може да възникне вследствие на увреждания в различни области на мозъка. При някои пациенти се наблюдава изкривяване на цялото лице, докато при други – само на едната му половина.
Когато хората придобиват демонични лица
През 2024 г. Дюшен и негови колеги описват в престижното медицинско списание The Lancet друг необичаен случай на прозопометаморфопсия.
При 58-годишен мъж лицата на хората изглеждат така, сякаш са излезли от филм на ужасите. Чертите им са силно издължени, а по челото, бузите и брадичката се появяват дълбоки бразди. Въпреки тези изкривявания мъжът продължава да разпознава хората, с които общува.
Важно е да разграничим прозопометаморфопсията от друго нарушение, известно като прозопагнозия (лицева слепота). Докато при първото лицата изглеждат изкривени, при второто човек изпитва затруднения да разпознае чие е лицето, което вижда.
Изкуственият интелект ни позволява да надникнем в света на пациента
Дюшен и Карл си сътрудничат, за да създадат изображения с помощта на изкуствения интелект, които показват как точно мъжът възприема лицата. Според изследователите най-новите инструменти с изкуствен интелект биха могли да допринесат значително за разбирането на подобни нарушения.
За броени секунди – с помощта само на няколко промпта – могат да бъдат генерирани изображения, които впоследствие да се усъвършенстват, докато не пресъздадат възможно най-точно онова, което човекът действително вижда.
„Изкуственият интелект позволява на изследователи като нас да създават по-точни визуализации на онова, което хората преживяват при нарушения на зрителното възприятие“, казва Дюшен.
„Ако знаете какво точно вижда човекът, можете много по-добре да проучите състоянието му и да се опитате да намерите начини да го овладеете. А сега и самият пациент може да участва в процеса на създаване на тези визуализации.“
Когато всички пътници в автобуса приличат на пудели
Историята има още по-странен обрат: оказва се, че това не е първият подобен случай.
През 1986 г. в списание Cortex е описана историята на 58-годишна жена, която, докато пътувала в автобус, погледнала пудела на един от пътниците. Когато отново насочила погледа си към останалите хора в автобуса, всички те придобили муцуната на кучето.
И тук става дума за увреждане на мозъка, но в случая – вследствие на инсулт. Жената изпитвала затруднения и при разпознаването на познати хора и дори на собствения си апартамент.
Учените продължават да изследват какво точно стои в основата на тези необичайни преживявания.
И двата случая – както с пудела, така и с котката – подсказват, че мозъкът ни обработва лицата по различен начин от останалата зрителна информация. В крайна сметка кучешките и котешките черти се проектират единствено върху лицата, но не и върху дърветата или мебелите например.
„Напредъкът в разбирането ни на редица нарушения на зрителното възприятие зависи до голяма степен от това доколко точно можем да опишем нещата, които пациентите виждат. Ето защо очакваме фотореалистичните визуализации да се превърнат във все по-ценен инструмент за документиране на подобни преживявания“, пишат изследователите.
Можем ли да се доверим на очите си?
Случаи като този на Карл ни напомнят за нещо, за което рядко се замисляме в ежедневието си. Очите ни регистрират светлината, но именно мозъкът придава смисъл на получената информация. Той я интерпретира, съпоставя я с натрупания опит и извлича информация от паметта.
Онова, което възприемаме като действителност, всъщност е резултат от един изключително сложен биологичен процес, за който дори не си даваме сметка.
Изследването е публикувано в научното списание Cortex.
По материали на ScienceAlert, Dartmouth College и Cortex.
Превод, редакция и допълнителна информация: Владимир Тодоров













