Случвало ли ви се е да помахате за довиждане в Zoom и да се почувствате изключително неловко?

Това може да се дължи на факта, че мозъкът ви не обработва разговорите в Zoom по същия начин, както при тези лице в лице, въпреки че говорите с истински човек. Поне това сочи ново изследване, проведено от специалисти от Йейлския университет. Резултатите от него подчертават колко важно е общуването в личен план за естественото ни взаимодействие с другите.

"Социалните системи на човешкия мозък са по-активни по време на реални лични срещи, отколкото в Zoom", казва неврологът Джой Хирш, старши автор на публикуваната статия.

"Онлайн репрезентацита на лица, поне при сегашните технологии, няма същия "привилегирован достъп" до социалните невронни вериги в мозъка, който е характерен за реалното общуване."

Според Хирш и нейните колеги повечето предишни проучвания, в които са използвани невроизображения за регистриране на мозъчната активност по време на социални взаимодействия, са включвали отделни хора, а не двойки.

В този случай изследователите сравняват начина, по който двама души взаимодействат помежду си в реално време. Участниците са 28 здрави души без увреждания на зрението и са на различна възраст, от различен пол и етническа принадлежност.

Хирш и екипът използват функционална спектроскопия в близката инфрачервена област (fNIRS), електроенцефалография (ЕЕГ) и устройства за проследяване на очите, за да запишат внимателно мозъчната и очната активност, когато хората разговарят помежду си.

Те сравняват резултатите на двойки, участващи в разговори на живо лице в лице, с тези на потребители на Zoom, които провеждат видеочатове в популярната платформа. За да може да се направи сравнението без промяна на социалните фактори като пристрастия или познанство, партньорите в разговора останали едни и същи и всяка двойка изпълнявала еднакви задачи по време на разговорите.

В сравнение с взаимодействията в Zoom, дискусиите лице в лице водят до по-голямо увеличение на мозъчните сигнали в критична област, наречена гръбначно-париетална област.

По-конкретно, когато хората разговарят лице в лице, активността на мозъчните вълни показва тета осцилации, които са свързани с по-доброто обработване на лица. Активността в областите на мозъка, свързани със сензорната обработка и пространственото възприятие, също показва по-голям контраст, наблюдаван при лицата в реалния живот, а проследяването на очите - по-дълги периоди на очен контакт.

"Диаметърът на зениците като цяло беше по-голям по отношение на лицата на живо, отколкото за виртуалните, което предполага повишена възбуда за първите", пише екипът. "Освен това размерите на реакциите на зениците бяха реципрочни за партньорите."

Сканирането на мозъка на хора, които водят разговори лице в лице, разкрива по-високи нива на синхронизирана невронна активност, което изследователите тълкуват като знак за повишен взаимен обмен на социални сигнали.

"Като цяло динамичните и естествени социални взаимодействия, които възникват спонтанно по време на лични контакти, изглежда са по-малко видими или отсъстват по време на срещите в Zoom", обяснява Хирш. "Това е наистина силен ефект."

Това, което отличава взаимодействие на живо от виртуалното, е начинът, по който гледаме един на друг, а технологичните ограничения може би са в основата на разликата.

Дори уебкамерите с висока резолюция затрудняват контакта с очите. Когато гледаме към камерата, така че отсрещния човек да вижда очите ни, ние не можем да се фокусираме върху екрана и неговите собствени очи. Ако обаче се взираме в екрана, за партньора ни изглежда така, сякаш гледаме под линията на зрението му.

Участниците в проучването са били доста разнообразни, макар че по-голяма извадка може да предостави по-широка информация. В края на краищата общуването не е от първостепенно значение за всички, а някои хора обработват лицата по различен начин. Други пък намират зрителния контакт за особено стресиращ.

Социалното взаимодействие е важно, а ние, хората, сме социални същества в основата си, казва екипът, с мозъци, приспособени да обработват динамичните лицеви сигнали, които срещаме в ежедневните взаимодействия с други хора.

Изследването е публикувано в Imaging Neuroscience.

Източник: Science Alert