Шимпанзетата използват камъни за създаване на звук – възможна форма на комуникация, предавана културно сред диви популации.
Ново поведенческо проучване сред диви шимпанзета в Западна Африка разкрива уникален комуникационен феномен – удряне на камъни по дървета с цел издаване на звук. Изследването, проведено от учени от Университета и изследователския център във Вагенинген и Германския център за изследване на приматите, проследява в продължение на пет години поведението на приматите в природен резерват в Гвинея-Бисау.
Камъните – средство за „барабанене“ и демонстрация
Благодарение на камери-капан и с помощта на местни водачи учените документират повтарящо се поведение при възрастни мъжки шимпанзета, които удрят камъни в стволовете на дървета. В резултат на това се образуват характерни купчини от камъни в основата на дърветата.
Сем ван Лоон, водещият автор на проучването, описва това поведение като „барабанене с камъни“, подобно на по-рано известната практика при шимпанзетата – удряне с ръце или крака по кухи дървесни корени с цел издаване на далеконесещи звуци, използвани за комуникация или демонстрация на доминация.
Нов модел на комуникация
Въпреки сходството изследователите отбелязват ключови разлики. При каменното „барабанене“ често се наблюдава звукова последователност, при която силни звуци от пляскане се появяват преди тишината – обратното на традиционния модел.
„Възможно е нискочестотните звуци, създавани от камък, удрян в дърво, да са адаптация за комуникация в гъсто залесени среди, където други форми на звук не се разпространяват ефективно“, коментира ван Лоон.
Културно поведение, а не инстинкт
Още по-интересно е, че младите шимпанзета възприемат това поведение от възрастните чрез наблюдение – доказателство за културно предаване, а не за вродена реакция.
Професор Марк Нагиб, специалист по поведенческа екология, подчертава значението на тези открития: „Те разширяват разбирането ни за културата и показват, че тя не е изключителна човешка черта. Това трябва да се взема предвид и при усилията за опазване на видовете.“
Проучването е публикувано в реномираното научно списание Biology Letters и допринася за все по-широкото разбиране за сложната социална структура и интелигентност на нашите най-близки генетични родственици.
Източник: Phys.org
