В зееща бездна дълбоко под Индийския океан, сред смразяващ мрак, бавно се е оформял огромен „град на мъртвите“.

По протежение на около 1200 километра от разломната зона Диамантина, която разсича океанското дъно между Австралия и Антарктида и достига дълбочина 7002 метра, учените са открили безпрецедентен некропол с останките на близо 500 кита.

Някои от тези кости са на възраст 5,3 милиона години — много преди появата на човека.

Това е най-голямото, най-дълбокото и най-старото гробище на китове, откривано някога. И по всичко личи, че то е нараствало непрекъснато в продължение на милиони години.

Офиури и люспести червеи са се заселили върху череп на кит, потънал в океанските дълбини. (Peng et al., Nature, 2026)

„Тези открития — пише екип, ръководен от дълбоководния учен Сяотун Пън от Китайската академия на науките — променят представите ни за границите и географското разпространение на екосистемите, които възникват около паднали на дъното трупове на китове. Те показват също, че някои дълбоководни морски дъна могат да служат като архив от вкаменелости, чрез който да проследим еволюцията на китоподобните в геоложкото време.“

Свят, в който почти нищо не оцелява

На дъното на най-дълбоките морски бездни много малко неща успяват да се запазят.

Под 1000 метра слънчевата светлина не достига. Тя се отразява и пречупва по-нагоре във водния стълб и никога не прониква по-дълбоко.

Тежестта на водата над тези места създава смазващо налягане, а температурите са едва малко над точката на замръзване. Единствената топлина се намира около вулканичните пукнатини по морското дъно. Неслучайно подобни океански дълбини остават сред най-труднодостъпните и загадъчни места на планетата.

Това е суров и безмилостен свят, в който храната е оскъдна, а почти нищо не отива на вятъра.

Потъналите трупове на китове — известни като whale falls — са истинско пиршество за живота по морското дъно. Те превръщат иначе пустия пясъчен пейзаж в процъфтяваща, макар и временна, екосистема. Дори костите на китовете се превръщат в храна за червеите Osedax, които обикновено ги изяждат до пълното им изчезване.

Експедицията в разломната зона Диамантина

Морски анемонии, гъби и морски звезди колонизират останките на кит, потънал в разломната зона Диамантина. (Global TREnD, IDSSE)

Изследователите проучват разломната зона Диамантина като част от Global Trench Exploration and Dive Programme — Global TREnD, днес известна като Global Hadal Exploration Programme — GHEP. Това е научен проект, посветен на последната истинска граница на нашата планета: най-дълбоките части на океана.

През февруари 2023 г., по време на спускане с пилотируемия подводен апарат Fendouzhe, учените забелязват първия паднал на дъното кит.

През следващите седмици те се спускат още 32 пъти. Онова, което откриват, се оказва изумително.

В рамките на 1200-километров участък от бездната изследователите регистрират и вземат проби от 485 места с останки от китове. Сред находките им са фосилизираните останки на 476 кита, както и пет активни екосистеми, развиващи се около сравнително нови паднали на дъното трупове на китове.

Учените събират и множество проби от морското дъно. Най-старият открит череп е датиран на 5,26 милиона години.

Защо точно клюномуцунести китове?

Картата показва къде са открити потъналите китови останки в разломната зона Диамантина. (Peng et al., Nature, 2026)

Именно тук се крие важна следа към отговора как този район е успял да съхрани толкова впечатляващ фосилен архив от китови останки.

Повечето от тях са черепи на съвременни и изчезнали клюномуцунести китове — семейство потайни дълбоководни китове, наречени така заради муцуните си, напомнящи тези на делфините. Делфините обаче не са клюномуцунести китове.

Костите на тези муцуни са изключително плътни. Това им е позволило да се запазят достатъчно дълго, за да започнат да се покриват с железно-манганови оксиди — процес, който на практика спира по-нататъшното им разрушаване.

Но защо именно клюномуцунести китове? И защо точно тази част на океана? Засега учените могат само да предполагат.

Една възможност е разломната зона Диамантина да действа като естествен капан, в който се натрупват останките на различни видове китове, но костите на повечето от тях се разлагат твърде бързо, за да се съхранят.

Друга възможност е самият начин на живот на клюномуцунестите китове да играе ключова роля. Тези животни са специализирани в лова на дълбоководни калмари и риби — и това може да обясни защо останките им се срещат толкова често в разломната зона.

Вкаменени черепи на три клюномуцунести кита, открити на дълбочина между 6584 и 6878 метра. (Global TREnD, IDSSE)

„Максималната дълбочина на гмуркане при клюномуцунестите китове се оценява на повече от 3000 метра въз основа на колапса на белите дробове и запасите от кислород. Затова търсенето на храна на дълбочини над 3000 метра би било твърде тежко физиологично изпитание за тези животни и може да увеличи риска от фатално изтощение или декомпресионна болест“, пишат изследователите в своя научен труд.

„В крайна сметка V-образният релеф на зоната Диамантина също може да допринася за това натрупване, като насочва и концентрира върху морското дъно потъващите трупове на животни, загинали по естествени или случайни причини.“

Оазиси на живот без слънчева светлина

Какъвто и да е точният механизъм, мястото е наистина необикновено.

Около петте активни трупа на китове учените документират богати живи общности — микробни постелки, червеи Osedax, офиури и двучерупчести мекотели. Последните живеят в симбиотична връзка с микроби, които се хранят с химични съединения — подобно на организмите около хидротермалните извори. Там животът не се захранва от слънчева светлина, а от химия.

Това показва, че екосистемите около потънали трупове на китове могат да процъфтяват на много по-големи дълбочини, отколкото се смяташе досега. Те вероятно служат като оазиси за организми, които иначе живеят в далеч по-сурова среда. Подобни находки допълват нарастващата картина на скрити дълбоководни екосистеми, които едва сега започваме да разбираме.

Еволюционен архив, който продължава да расте

Освен всичко друго, това място е и еволюционен архив. На едно място то съхранява милиони години от историята на клюномуцунестите китове. Учените вече са документирали поне един неизвестен досега изчезнал вид и подозират, че има още видове, които тепърва ще бъдат открити — както често се случва в най-слабо проучените кътчета на океана.

Палеонтологът Стивън Дж. Годфри от Морския музей „Калвърт“ в САЩ отбелязва в съпътстващ коментар, че находището представлява рядък пример за Wachsend-Lagerstätte — изключително фосилно находище, което продължава да се разраства. По думите му значението му може да се сравни с откриването на живия целакант и на хидротермалните извори.

Морски анемонии, гъби и морски звезди са се заселили върху останките на кит, потънал в разломната зона Диамантина. (Peng et al., Nature, 2026)

„Точно както изненадващите открития на целаканта и първите хидротермални извори промениха представите ни за живота в дълбокия океан, срещата на Пън и колегите му с огромно фосилно гробище е наистина уникално откритие“, пише той.

„Трудът на Пън и колегите му ми напомни на трейлър към първия филм от поредица епични продукции. Надявам се, че предстоят още много такива блокбъстъри.“

Откритието е публикувано в Nature.