Дълбините на водните басейни открай време провокират детското въображение, любопитството на порасналите момичета и момчета, интереса на изследователите. Кой живее там, на километри под нас? Как и защо си е избрал точно този дом? Добре ли се чувства и какво прави, затиснат от хиляди тонове вода?

Днес е ясно, че океанските бездни са едно от най-негостоприемните места за живот на планетата. Също толкова ясно е, че това не е пречка за някои организми да създадат там свое царство.

На 10 000 метра под водната повърхност налягането е чудовищно високо. Проучването на тези дълбочинни слоеве е извънредно опасно за участниците в научни експедиции.

Първи успяват да се спуснат на 10 916 м надолу във водата Жак Пикар и Дон Уолш. Управлявайки легендарния батискаф „Триест”, те достигат дъното на най-дълбоката част от Тихия океан – Марианската падина. Героичното им постижение се случва през далечната 1960 г., когато не само календарното, но и технологичното развитие е половин век назад.

Пикар и Уолш издържат 20 минути на най-дълбокото място в земната кора.

Налягането там е 1,2 тона на кв. см, или 1100 пъти по-високо,

отколкото на повърхността. Подводният им апарат е подложен на натиск, какъвто би се получил, ако е затиснат от десетки самолети “Боинг-747”. „Триест” се тресе, бучи и пука, сякаш всеки момент ще се сгърчи като настъпена консерва от газирана напитка. По-късно двамата изследователи ще разкажат, че преди да се приземят на дъното, когато във водата все още имало добра видимост, на метър от тях преминала странна плоска риба.

Всъщност не е толкова изненадващо, че и в тези условия се е появила екосистема. „Работата е там, че животните се адаптират”, напомня проф. Пол Тейлър от британския Национален център по океанография в Саутхемптън. „Добре, ние си мислим, че това е крайно враждебна среда, но животните, които плуват там долу, най-вероятно бавно са навлизали в най-дълбокото море в продължение на милиони години, адаптирайки се към налягането”, отбелязва той.

Много от 37-те океански падини на Земята

разполагат с обилни хранителни запаси за плуващите обитатели, защото се намират в близост до бреговете. Случва се така, че органичната материя се събира в морските вдлъбнатини и потъва до дъното, обградено от стръмни скали. А където има храна, има и живот.

За да разберат биологията на организмите, населяващи подводните каньони, съвременните изследователи разработват модерна апаратура. От няколко години насам екип на Океанската лаборатория към университета на Абърдийн в Шотландия проучва морските падини чрез два вида дълбоководни роботи, проектирани да издържат в екстремните условия на мрачните океански пропасти.

Проф. Монти Прийд, директор на лабораторията, разказа за „Обекти” как работят тези сложни устройства и кои са най-значимите им постижения (вижте интервю с него на следващите страници). Чрез роботите, за които професорът говори, шотландските специалисти успяват да заснемат с камера средата на живот на няколко различни дълбочини. Въпросната камера е разположена зад специален прозорец от сапфир, който може да издържи налягане, равно според „Дейли Телеграф” на падането на 1600 слона върху капак на автомобил „Мини”.

Един от основните герои във видеозаписите на шотландските специалисти е

половинметрова риба гренадир.

Нейната отблъскваща външност прави подводните им филми особено любопитни и стряскащи. Този вид риба е позната още като риба с опашка на плъх. Има дълго и тънко кафяво до черно тяло. Прилича на гигантски мелез между риба и попова лъжичка. Членовете на нейното семейство са едни от най-често срещаните водни обитатели - те съставляват около 15% от дълбоководните риби във всички океани. Повечето от тях са се научили да се хранят с каквото им падне. Ядат по-малки риби, морски ракообразни - скариди, амфиподи и октоподи. Някои от тях са смятани за животни, които прочистват дъното, като се хранят с мърша.