Дълбините на водните басейни открай време провокират детското въображение, любопитството на порасналите момичета и момчета, интереса на изследователите. Кой живее там, на километри под нас? Как и защо си е избрал точно този дом? Добре ли се чувства и какво прави, затиснат от хиляди тонове вода?

Днес е ясно, че океанските бездни са едно от най-негостоприемните места за живот на планетата. Също толкова ясно е, че това не е пречка за някои организми да създадат там свое царство.

На 10 000 метра под водната повърхност налягането е чудовищно високо. Проучването на тези дълбочинни слоеве е извънредно опасно за участниците в научни експедиции.

Първи успяват да се спуснат на 10 916 м надолу във водата Жак Пикар и Дон Уолш. Управлявайки легендарния батискаф „Триест”, те достигат дъното на най-дълбоката част от Тихия океан – Марианската падина. Героичното им постижение се случва през далечната 1960 г., когато не само календарното, но и технологичното развитие е половин век назад.

Пикар и Уолш издържат 20 минути на най-дълбокото място в земната кора.

Налягането там е 1,2 тона на кв. см, или 1100 пъти по-високо,

отколкото на повърхността. Подводният им апарат е подложен на натиск, какъвто би се получил, ако е затиснат от десетки самолети “Боинг-747”. „Триест” се тресе, бучи и пука, сякаш всеки момент ще се сгърчи като настъпена консерва от газирана напитка. По-късно двамата изследователи ще разкажат, че преди да се приземят на дъното, когато във водата все още имало добра видимост, на метър от тях преминала странна плоска риба.