Въпреки че са били на ръба на изчезването, тази година множество южни гладки китове плуват по бреговете на аржентинска Патагония за радост на туристите, които могат да наблюдават техните акробатични номера, съобщава Асошиейтед прес.
Полуостров Валдес, разположен в патагонската провинция Чубут, е ключов район за опазването на морските бозайници и е дом на основната популация от застрашените южни гладки китове, както и на морски слонове и морски лъвове.
От почти изчезване до бавно възстановяване
Южните гладки китове са били почти изтребени от ловни експедиции, продължили до края на миналия век. Преди началото на големия улов популацията им е наброявала около 100 000 индивида, но след интензивния лов е намаляла до едва 600 кита.
Оттогава насам видът бавно се възстановява. Днес се изчислява, че около 4700 южни гладки кита обитават водите около полуостров Валдес, като броят им продължава да нараства.
Рекордни наблюдения през 2025 г.
Най-добрият сезон за наблюдение на китове в Аржентина е между август и септември. Тази година учените са забелязали повече от 2000 кита, като реалният им брой вероятно е още по-висок.
Миграционните маршрути на южните гладки китове минават не само покрай полуостров Валдес, но и по източния бряг на Уругвай и Южна Бразилия, което ги прави важен биологичен индикатор за състоянието на южноатлантическите екосистеми.
Две десетилетия наблюдения от въздуха
Сантяго Фернандес, биолог от аржентинския Национален съвет за научни и технически проучвания (CONICET), е част от проект, който от 1999 г. провежда ежегодно две до три въздушни проучвания на 640-километровата крайбрежна ивица на Патагония.
„Тази година преброихме рекордните 2100 кита, от които 863 са майки с малки, а останалите – самостоятелни индивиди“, казва Фернандес.
Той подчертава, че данните вероятно подценяват реалния брой, тъй като преброяването представлява „само моментна снимка“ – китовете са в постоянно движение по време на миграцията.
Оптимистични тенденции за популацията
Фернандес припомня, че през 1999 г. са били преброени около 500 кита по същия маршрут, което показва устойчиво 3% годишно увеличение на популацията.
„Ние подценяваме броя на китовете в областта“, казва ученият, подчертавайки, че стабилният ръст е ясен знак за възстановяване на този някога критично застрашен вид.
