Вярвате или не, когато са напълно пораснали, общото тегло на тестисите на бискайските китове достига близо 1 тон (всеки един тежи по 450-500 кг). Горе-долу колкото „Фолксваген“ костенурка.

Бискайският кит (Eubalaena glacialis), наричан също северноатлантически гладък кит, се отличава с най-големите тестиси в животинското царство. Вероятно се питате „Защо тогава никога не сме ги виждали?“. Резонен въпрос. В края на краищата щяхте да запомните снимка в интернет на кит с висящи от тялото му тестиси, големи колкото две бели мечки.

Правилно – не сте виждали подобно нещо, защото тестисите на бискайския кит са скрити в самото му тяло. Подобно на всички китоподобни и тези животни са бозайници. За разлика от сухоземните им роднини обаче висящите тестиси не биха се вписали особено добре от гледна точка на океанските температури.

Топлокръвните бозайници са твърде горещи. Ето защо тестисите им са еволюирали по такъв начин, че да висят от тялото им и по този начин да се охлаждат. Подобно разположение обаче не е подходящо за животни, които са потопени постоянно в студена океанска вода.

Телата на китовете също са твърде горещи за тестисите, но те са снабдени с мрежа от кръвоносни съдове, наречена rete mirabile (на латински: "чудесна мрежа"), която контролира температурата, като влива кръв от студените крайници.

Въпреки че тестисите на бискайските китове са скрити от воайорските погледи, с тях шега не бива – те могат да произведат цели 4,5 литра сперма! Смята се, че подобно количество буквално „отмива“ конкуренцията. Женските китове се съвкупляват с много партньори, а това от своя страна мотивира мъжките да „се отървават“ от спермата на конкурентите.

Като разреждат спермата на другите мъжки китове със своята собствена, животните подобряват шансовете си за репродукция. Това означава, че китовете с по-големи тестиси в миналото са имали по-голяма вероятност да предадат гените си, което е довело до появата на следващото поколение китове с гигантски тестиси.

Интересното е, че, конкуренцията дава предимство на по-възрастните мъжки, обясняват от Whales Online. Размножаването започва на осемгодишна възраст, но повечето китове-бащи са на възраст 15 и повече години. Също така по-възрастните мъжки са тези, които е по-вероятно да се размножават успешно от година на година.

Това е победа за възрастните животни, но не е непременно добра новина за вида. Обвързването на възрастта с репродуктивния успех усложнява усилията за опазване на околната среда, тъй като отглеждането на "разплодния материал" отнема повече време. А когато едни и същи животни се размножават всяка година, това намалява генетичното разнообразие на популациите от китове, което пък ги прави уязвими на вредни мутации.

Изглежда, че за бискайските китове по-големи топки се равняват на повече бебета и повече проблеми.

Източник: IFlScience