На 10 септември 1846 г. американецът Илиас Хауи получава патент за разработената от него шевна машина със застопоряване на конеца. Макар и реално да не е изобретател на устройството, нововъведенията му са особено важни за развитието на индустрията. Опитите за създаване на работеща шевна машина датират от средата на XVIII век, но без особен успех.

Пръв патент за такова устройство получава през 1755 г. роденият в Германия и работещ в Англия Карл Фридрих Визентал. През 1790 г. патент получава и Томас Сейнт, но устройството му никога не заработва. През 1830 г. французинът Бартелеми Тимоние представя функциониращо устройство, но фабриката му е атакувана от шивачи, уплашени, че ще останат без работа, и той банкрутира. През 1834 г. Уолтър Хънт създава първата американска шевна машина, но после губи интерес към нея, тъй като я възприема като унищожител на работни места.

Хауи е роден през 1819 г. и от 16-годишен работи в текстилна фабрика. От началото на 40-те години разработва варианти на шевна машина, като залага на идеята за употребата на два конеца - отгоре и отдолу. Хауи представя машината през 1845 г., а на следващата година я патентова, но не успява да продаде нито един екземпляр, тъй като е твърде скъпа. В търсене на купувачи той заминава за Англия, но и там удря на камък. Връщайки се в Америка, Хауи разбира, че бизнесът е започнал да процъфтява, а идеите му са иззети от други изобретатели. Най-успешен сред тях се оказва Исак Сингер, който комбинира технически талант с търговски нюх, липсващ на Хауи.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития


1588 г. — В Англия се завръща третата морска експедиция обиколила света, начело с Томас Кавендиш.
1627 г. — Започва обсадата на Ла Рошел от войските на крал Луи XIII
1858 г. — Открит е астероида 55 Пандора.
1872 г. — Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям извор.
1898 г. — В Женева италианският анархист Луиджи Лукени убива императрица Елизабет Баварска — съпругата на австро-унгарския император Франц Йозеф I.
1919 г. — Във френския град Сен Жермен ан Ле е подписан Сен-Жерменския мирен договор.
1921 г. — В Берлин е открит участък от първата в света автомагистрала.
1939 г. — Втората световна война: Канада обявява война на Нацистка Германия, като се присъединява към Обединените нации.
1939 г. — Втората световна война: Хитлеристката армия извършва масови улични екзекуции в град Бидгошч (Полша), разстреляни са над 1000 мирни граждани.
1944 г. — С Постановление на Министерския съвет в България е създадена Народна милиция.
1945 г. — Бившият премиер на Норвегия Видкун Кислинг е осъден на смърт за сътрудничество с Хитлеристка Германия.
1960 г. — На Летни олимпийски игри 1960 в Рим Абебе Бикила става първия състезател от Субсахарска Африка, който спечелва златен медал, като пробягва маратона с боси крака.
1961 г. — По време на състезание от Голямата награда на Италия катастрофа причинява смъртта на германския пилот от Формула 1 Волфганг фон Трипс и на 13 зрители от публиката, които са ударени от неговото Ферари.
1964 г. — Влиза в сила Конвенцията за териториалното море и крайбрежната зона.
1967 г. — Жителите на Гибралтар гласуват в референдум за запазване на зависимостта от Великобритания, вместо за присъединяване към Испания.
1974 г. — Португалия дава независимост на колонията си Гвинея-Бисау.
1976 г. — При катастрофа между самолети на британски и словенските авиолинии край Загреб загиват 176 души.
1977 г. — В затвора на Марсилия е извършена последната във Франция екзекуция с гилотина.
1990 г. — Папа Йоан Павел II освещава най-голямата църква в света - Базиликата на Божията майка на мира в Ямусукро (Кот д'Ивоар).
2002 г. — Швейцария става член на ООН.
2008 г. — В Женева (Швейцария) е пуснат в действие Големият адронен ускорител, който е смятан за най-големият научен експеримент в историята на човечеството.

Родени

1487 г. — Юлий III, римски папа († 1555 г.)
1638 г. — Мария-Тереза, кралица на Франция († 1683 г.)
1659 г. — Хенри Пърсел, английски композитор († 1695 г.)
1775 г. — Джон Кид, английски химик и професор († 1851 г.)
1788 г. — Вилхелмина от Баден, Велика херцогиня на Хесен († 1836 г.)
1835 г. — Тодор Икономов, български политик († 1892 г.)
1839 г. — Чарлс Пърс, американски философ († 1914 г.)
1858 г. — Иван Цончев, български военен и революционер († 1910 г.)
1865 г. — Иван Попов, български актьор († 1966 г.)
1872 г. — Владимир Арсениев, руски изследовател на Далечния Изток († 1930 г.)
1878 г. — Иван Романов, български духовник († 1953 г.)
1890 г. — Франц Верфел, австрийски писател († 1945 г.)
1892 г. — Артър Холи Комптън, американски физик, Нобелов лауреат през 1927 г. († 1962 г.)
1901 г. — Страшимир Джамджиев, български преводач († 1987 г.)
1912 г. — Херлуф Бидструп, датски карикатурист († 1988 г.)
1914 г. — Робърт Уайз, американски филмов режисьор († 2005 г.)
1915 г. — Хасе Екман, шведски актьор и режисьор († 2004 г.)
1927 г. — Георги Алексиев, български писател
1928 г. — Николас Леос, парагвайски футболен функционер
1928 г. — Петко Великов, държавен ръководител, инженер
1931 г. — Изабел Колгейт, английска писателка
1932 г. — Феликс Малум Нгакуту, президент на Чад († 2009 г.)
1934 г. — Васил Казанджиев, български композитор, диригент и общественик
1936 г. — Димитър Ларгов, български футболист
1937 г. — Джаред Даймънд, американски биолог
1937 г. — Йован Павловски, писател от Република Македония
1942 г. — Георги Харалампиев, български футболист
1943 г. — Йорданка Христова, българска певица
1945 г. — Ханс Кодрич, футболен треньор
1945 г. — Хосе Фелисиано, американски китарист и вокалист
1948 г. — Георги Пирински, български политик
1949 г. — Виктор Пасков, писател, музикант, сценарист († 2009 г.)
1950 г. — Джо Пери, американски музикант, китарист на Aerosmith
1960 г. — Колин Фърт, британски актьор
1965 г. — Андрей Баташов, български актьор († 2010 г.)
1966 г. — Стоян Янкулов, български музикант
1968 г. — Андреас Херцог, австрийски футболист
1968 г. — Биг Деди Кейн, американски рап изпълнител
1968 г. — Гай Ричи, британски сценарист, режисьор и филмов продуцент
1974 г. — Мирко Филипович, хърватски кикбоксьор
1976 г. — Густаво Куертен, бразилски тенисист
1976 г. — Мурад Хидиуед, марокански футболист
1977 г. — Виктор Гончаренко, беларуски футболист и треньор
1977 г. — Неждет Шабан, български политик
1985 г. — Лоран Косиелни, френски футболист

Починали

210 пр.н.е. — Цин Шихуан, първи император на Китай (* 260 пр.н.е.)
954 г. — Луи IV, крал на Франция (* 920 г.)
1067 г. — Лейди Годайва, англо-саксонска аристократка (* 990 г.)
1167 г. — Мод, наследница на английския трон (* 1102 г.)
1197 г. — Анри II, граф на Шампан и крал на Йерусалим (* 1166 г.)
1382 г. — Лайош I Велики, крал на Унгария и Полша (* 1326 г.)
1419 г. — Жан Безстрашни, херцог на Бургундия (* 1371 г.)
1797 г. — Мери Уолстънкрафт, английска писателска (* 1759 г.)
1834 г. — Хрисант Константинополски, цариградски патриарх (* 1768 г.)
1898 г. — Елизабет (Сиси), императрица на Австро-Унгария (* 1837 г.)
1928 г. — Фьодор Успенски, руски историк и археолог (* 1845 г.)
1937 г. — Сергей Третяков, руски писател (* 1892 г.)
1940 г. — Никола Иванов, български офицер (* 1861 г.)
1944 г. — Данаил Крапчев, български журналист (* 1880 г.)
1948 г. — Фердинанд I, цар на България (* 1861 г.)
1953 г. — Андон Кьосето, български революционер (* 1855 г.)
1961 г. — Волфганг фон Трипс, германски пилот от Ф1 (* 1928 г.)
1964 г. — Менча Кърничева, българска революционерка (* 1900 г.)
1975 г. — Джордж Паджет Томсън, английски физик, Нобелов лауреат (* 1892 г.)
1979 г. — Агостиньо Нето, първи президент на Ангола (* 1922 г.)
1983 г. — Феликс Блох, американски физик, Нобелов лауреат, (* 1905 г.)
1996 г. — Стефан Гецов, български актьор (* 1932 г.)
1998 г. — Милен Николов, български режисьор (* 1938 г.)
2005 г. — Херман Бонди, британски математик (* 1919 г.)
2007 г. — Джейн Уаймън, американска актриса (* 1917 г.)
2010 г. — Раде Маркович, сръбски актьор (* 1921)

Празници

Световен ден за предотвратяване на самоубийствата — Чества се по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО)
Белиз — Ден на св. Джордж Кайе (национален празник)
Гибралтар — Празник на Гибралтар (национален празник)
Китай — Ден на учителя