29 април 1882 г. - Сименс тества първия безрелсов тролей

29 април 2019 г., 00:00
405

Shutterstock

На днешния ден, преди цели 136 години, в едно спокойно берлинско предградие, Ернст Вернер фон Сименс – човекът, основал технологичната компания Siemens през 1847 г. - тества първият „безрелсов тролей“. Уникалното за онова време превозно средство черпи електричество от висящите над него жици.

Elektromote прави своя дебют на 29 април 1882 г. в Германия на около 500-метрова писта. В основата си возилото представлява конска каруца, снабдена с два електрически мотора, задвижващи задните колела. Гъвкав кабел свързвал основното превозно средство с електрическата мрежа посредством контактно колело, наречено от фон Сименс Kontaktwagen и преведено по-късно на английски като trolley – дума, използвана, за да опише цялото изобретение и побългарена по-късно на „тролей“.

Тестовете на фон Сименс протичат успешно, но на 13 юли същата година Electromote престава да работи. Изобретателят съсредоточава вниманието си изцяло върху електрическите релсови линии. Оказва се, че Elektromote е изпреварил своето време. Този „безрелсов тролей“ обаче полага основите на съвременната тролейбусна система, която намира широко приложение в градовете през XX век.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1672 г. — Армията на Луи XIV напада Холандия.
•    1770 г. — Джеймс Кук акостира край днешния Сидни (Австралия) и нарича залива Ботани.
•    1859 г. — Започва Австро-итало-френска война.
•    1872 г. — Започва първото общо събрание на БРЦК в Букурещ, на което инициатор е Васил Левски.
•    1877 г. — Създадено е Българското опълчение.
•    1879 г. — Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България.
•    1917 г. — Гео Милев е ранен и впоследствие губи едното си око.
•    1918 г. — Павло Скоропадски извършва държавен преврат в Украйна и се обявява за хетман.
•    1945 г. — Втората световна война: Подписани са условията за предаването на немските армии в Италия.
•    1945 г. — Втората световна война: Венеция е превзета от съюзниците.
•    1945 г. — Втората световна война: Адолф Хитлер се жени за Ева Браун в Берлин и в завещанието си посочва за свой приемник адмирал Карл Дьониц.
•    1945 г. — Втората световна война: Американските войски освобождават затворниците в концлагера в Дахау.
•    1965 г. — Направена е първата снимка на спътника на Плутон Харон.
•    1970 г. — Виетнамска война: САЩ и силите на Южен Виетнам нахлуват в Камбоджа в преследване на Виет Конг.
•    1986 г. — Бангладеш попада под опустошителен циклон, който става причина за смъртта на 139 хил. души; без дом остават над 10 млн. души.
•    1986 г. — При пожар в обществената библиотека на Лос Анджелис изгарят или са повредени 400 хил. тома книги.
•    1999 г. — При Операция "Съюзна сила" на НАТО в Югославия е разрушена Авалската телевизионна кула (203 м) край Белград.
•    2005 г. — Сирия окончателно изтегля войските си от Ливан след 29 години окупация.
•    2005 г. — Apple издават Macintosh OS X 10.4 (известен като Тигър).
•    2011 г. — Състои се сватбата на Уилям, Херцог на Кеймбридж и Кейт Мидълтън.

Родени

•    534 г. — Талиесин, първият уелски поет († 599 г.
•    1727 г. — Жан-Жорж Новер, френски балетист и балетен хореограф († 1810 г.)
•    1785 г. — Карл Дрез, немски изобретател († 1851 г.)
•    1818 г. — Александър II, император на Русия († 1881 г.)
•    1837 г. — Жорж Буланже, френски генерал и политик († 1891 г.)
•    1854 г. — Анри Поанкаре, френски математик и физик († 1912 г.)
•    1863 г. — Константинос Кавафис, гръцки поет († 1933 г.)
•    1863 г. — Уилям Хърст, американски издател († 1951 г.)
•    1875 г. — Рафаел Сабатини, английски писател († 1950 г.)
•    1878 г. — Андрей Николов, български скулптор († 1959 г.)
•    1881 г. — Методий Попов, български биолог († 1954 г.)
•    1893 г. — Елисавета Багряна, българска поетеса († 1991 г.)
•    1893 г. — Харолд Юри, американски физико-химик, Нобелов лауреат през 1934 г. († 1981 г.)
•    1896 г. — Констанца Кирова, българска певица (* ?)
•    1897 г. — Георги Шпагин, руски оръжеен конструктор († 1952 г.)
•    1899 г. — Дюк Елингтън, американски джазмузикант († 1974 г.)
•    1901 г. — Хирохито, император на Япония († 1989 г.)
•    1903 г. — Николай Крилов, съветски маршал († 1972 г.)
•    1907 г. — Фред Цинеман, американски режисьор от австрийски произход († 1997 г.)
•    1908 г. — Джон Уилямсън, американски писател († 2006 г.)
•    1919 г. — Жерар Ури, френски актьор, режисьор и продуцент († 2006 г.)
•    1922 г. — Лъчезар Аврамов, български политик († 2003 г.)
•    1926 г. — Владимир Свинтила, български писател († 1998 г.)
•    1930 г. — Жан Рошфор, френски актьор
•    1931 г. — Лони Донеган, шотландски музикант († 2002 г.)
•    1938 г. — Душко Аврамов, македонски поет († 1998 г.)
•    1943 г. — Ненад Джамбазов, писател от Република Македония
•    1946 г. — Васа Ганчева, българска режисьор († 2011 г.)
•    1946 г. — Джон Уотърс, американски режисьор
•    1950 г. — Филип Нойс, австралийски режисьор
•    1952 г. — Дейвид Айк, британски писател
•    1954 г. — Масааки Сузуки, японски диригент
•    1954 г. — Владимир Береану, български журналист, тв водещ
•    1955 г. — Кейт Мългрю, американска актриса
•    1957 г. — Даниъл Дей-Люис, ирландски актьор
•    1958 г. — Мишел Пфайфър, американска актриса и певица
•    1960 г. — Робърт Сойер, канадски писател
•    1969 г. — Пол Адълстайн, американски актьор
•    1970 г. — Андре Агаси, американски тенисист от арменски произход
•    1970 г. — Ума Търман, американска актриса
•    1971 г. — Димитър Карадалиев, български футболист
•    1973 г. — Давид Бел, създател на паркура
•    1973 г. — Мартин Кесиджи, немски музикант
•    1975 г. — Юрий Шулман, американски шахматист от беларуски произход
•    1992 г. — Гаел Н'лундулу, френски футболист
•    1996 г. — Ангел Чилев

Починали

•    1658 г. — Джон Кливланд, британски поет (* 1613 г.)
•    1760 г. — Партений Павлович, български книжовник (* ок. 1695)
•    1876 г. — Генадий Невелской, руски изследовател (* 1813 г.)
•    1922 г. — Александър Бърнев, български военен деец (* 1868 г.)
•    1933 г. — Константинос Кавафис, гръцки поет (* 1863 г.)
•    1947 г. — Карел Чурда, чешки боец от съпротивата (* 1910 г.)
•    1951 г. — Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ (* 1889 г.)
•    1954 г. — Леон Жуо, френски профсъюзен деятел, Нобелов лауреат (* 1879 г.)
•    1955 г. — Димитър Ташев, български революционер (* 1874 г.)
•    1961 г. — Константин Щъркелов, български художник (* 1889 г.)
•    1980 г. — Алфред Хичкок, британски режисьор (* 1899 г.)
•    2007 г. — Ивица Рачан, хърватски политик и държавник (премиер) (* 1944 г.)
•    2008 г. — Алберт Хофман, швейцарски химик (* 1906 г.)
•    2011 г. — Джоана Ръс, американска писателка (* 1937 г.)

Празници

•    ЮНЕСКО — Международен ден на танца (от 1982 г.)
•    България — Ден за почитане загиналите при трудови злополуки (от 1996 г.)
•    Италия — Празник на град Верона

Ключови думи:
Коментари