23 април 1564 г. – Ражда се Уилям Шекспир

23 април 2019 г., 00:00
1224

vvoronov / Shutterstock

Уилям Шекспир е роден през 1564 година в Стратфорд на Ейвън, където е кръстен на 26 април същата година. Истинската дата на раждане не е известна, но се предполага, че е 23 април, денят на Свети Георги.  Отново на 23 април, само че 52 години – прочутият английски драматург и поет, смятан за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история – умира. Именно поради тази причина 23 април се нарича и „Денят на Уилям Шекспир“.

Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г. Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на XVI век. По-късно, до около 1608 г., пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише трагикомедии, наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи.

Много от неговите пиеси са публикувани в издания с променливо качество и точност. През 1623 г. двама от неговите сътрудници издават т.нар. „Първо фолио“, сборник с драматични произведения, който включва 36 от 38-те пиеси, смятани днес за писани от Шекспир.

Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през XIX. век. По това време романтиците възторжено приветстват неговия гений, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича „бардопоклонство“. През 20. век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    181 г. пр.н.е. — В Рим е открит храмът на Венера, превърнал се в място за поклонение на куртизанките.
•    1348 г. — Крал Едуард III учредява Орден на жартиерата в деня на свети Георги Победоносец.
•    1800 г. — Елена е нападната от кърджалии, опожарена е черквата „Св. Никола“.
•    1827 г. — Уилям Роуън Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи.
•    1856 г. — По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище.
•    1876 г. — Въстава Перущица в рамките на Априлското въстание.
•    1896 г. — В Ню Йорк се състои първата публична кинопрожекция.
•    1907 г. — Писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие.
•    1916 г. — По време на Ирландското въстание революционери завземат ключови сгради в Дъблин и провъзгласяват независимостта на Ирландия.
•    1920 г. — В Анкара е свикано Велико национално събрание на Турция, което отменя правомощията на султан Мехмед VI и въвежда временна конституция.
•    1932 г. — В Стратфорд на Ейвън е открит Кралският Шекспиров театър.
•    1935 г. — Приета е новата конституция на Полша.
•    1940 г. — При пожар в нощен клуб в Начез (Мисисипи) загиват 198 души.
•    1945 г. — Втората световна война: Фелдмаршал Херман Гьоринг уведомява с телеграма Хитлер в обсадения Берлин, че поема властта като негов заместник.
•    1964 г. — В Москва е открит театър Таганка — сцена на авангардния руски театър.
•    1967 г. — Космическа програма на СССР: СССР изстрелва космическия кораб Союз 1 с Владимир Комаров на борда; при завръщане на Земята настъпва авария и космонавтът загива.
•    1986 г. — Във Великобритания са възстановени полетите с дирижабъл като туристическа атракция.
•    1992 г. — Приет е Закон за приватизацията на държавните предприятия в България.
•    1992 г. — В Пекин (Китай) е открит най-големият в света ресторант от веригата Макдоналдс (700 места).
•    1996 г. — За първа година се чества обявеният от ЮНЕСКО Световен ден на книгата в памет на починалите на този ден през 1616 г. Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега.
•    1997 г. — Започва кулинарното предаване "Вкусно"
•    2001 г. — Компанията Intel пуска на пазара микропроцесора Pentium 4.
•    2004 г. — При престрелка в Кербала (Ирак) е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, който по-късно умира от раните си.

Родени

•    1420 г. — Иржи Подебрад, чешки крал († 1471 г.)
•    1464 г. — Жана Френска, френска благородничка († 1505 г.)
•    1676 г. — Фредерик I, шведски крал († 1751 г.)
•    1775 г. — Джоузеф Търнър, английски художник († 1851 г.)
•    1791 г. — Джеймс Бюканън, 15-ти президент на САЩ († 1868 г.)
•    1804 г. — Мария Тальони, италианска балерина († 1884 г.)
•    1823 г. — Абдул Меджид, Султан на Османската империя († 1861 г.)
•    1856 г. — Иван Мърквичка, български художник († 1938 г.)
•    1857 г. — Руджиеро Леонкавало, италиански композитор († 1919 г.)
•    1858 г. — Макс Планк, германски физик, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1947 г.)
•    1859 г. — Никола Желявски, български офицер († 1926 г.)
•    1863 г. — Георги Тенев, български военачалник († 1912 г.)
•    1867 г. — Йоханес Фибигер, датски патролог, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1928 г.)
•    1887 г. — Андре Мот, белгийски дипломат (?)
•    1891 г. — Сергей Прокофиев, руски композитор († 1953 г.)
•    1897 г. — Лестър Пиърсън, министър-председател на Канада, Нобелов лауреат през 1957 г. († 1968 г.)
•    1899 г. — Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1979 г.)
•    1899 г. — Георги Каракашев, български художник († 1970 г.)
•    1902 г. — Халдоур Лакснес, исландски писател, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1998 г.)
•    1905 г. — Георги Златев-Черкин, български композитор († 1977 г.)
•    1911 г. — Роналд Нийм, английски оператор
•    1915 г. — Кристине Буста, австрийска поетеса († 1987 г.)
•    1918 г. — Морис Дрюон, френски писател († 2009 г.)
•    1923 г. — Петър Слабаков, български актьор († 2009 г.)
•    1928 г. — Шърли Темпъл, американска актриса († 2014 г.)
•    1932 г. — Ален Безансон, френски политолог
•    1936 г. — Рой Орбисън, американски певец († 1988 г.)
•    1942 г. — Барбра Стрейзънд, американска актриса
•    1942 г. — Ванча Дойчева, българска актриса
•    1954 г. — Майкъл Мур, американски режисьор
•    1955 г. — Джуди Дейвис, австралийска актриса
•    1957 г. — Патрик Оуржедник, чешки писател
•    1959 г. — Братя Аргирови, български естраден дует
•    1964 г. — Димитър Йорданов, български политик
•    1970 г. — Малин Кръстев, български актьор
•    1976 г. — Хенинг Рюменап, немски китарист
•    1977 г. — Араш Лабаф, ирански певец, актьор и продуцент
•    1977 г. — Джон Сина, американски кечист
•    1984 г. — Александра Костенюк, руска шахматистка
•    1989 г. — Никол Вайдишова, чешка тенисистка
•    1990 г. — Дев Пател, британски актьор

Починали

•    303 г. — Свети Георги Победоносец, мъченик на християнската вяра (* ок. 275-281)
•    1038 г. — Людолф, граф на Брауншвайг (* ?)
•    1124 г. — Александър I Шотландски, шотландски крал (* ок. 1078)
•    1616 г. — Де Ла Вега, перуански писател (* 1539 г.)
•    1605 г. — Борис Годунов, руски цар (* ок. 1551)
•    1616 г. — Мигел де Сервантес, испански писател (* 1547 г.)
•    1616 г. — Уилям Шекспир, английски драматург (* 1564 г.)
•    1850 г. — Уилям Уърдсуърт, английски поет (* 1770 г.)
•    1851 г. — Михаил Лазарев, руски морски капитан (* 1788 г.)
•    1863 г. — Никола Богориди, османски политик от български произход (* 1820 г.)
•    1895 г. — Карл Лудвиг, германски физиолог (* 1816 г.)
•    1914 г. — Харитон Генадиев, български журналист (* 1861 г.)
•    1916 г. — Густав Швалбе, германски анатом, хистолог и антрополог (* 1844 г.)
•    1918 г. — Димитър Ризов, български общественик, публицист и дипломат (* 1862 г.)
•    1922 г. — Леополд Маунтбатън, английски аристократ (* 1889 г.)
•    1942 г. — Иля Рабинович, руски шахматист (* 1891 г.)
•    1951 г. — Чарлс Дос, американски политик, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1865 г.)
•    1953 г. — Питър Де Розе, американски композитор (* 1900 г.)
•    1972 г. — Жорж Папазов, български художник-модернист, писател и критик (* 1894 г.)
•    1978 г. — Жак Рюеф, френски икономист (* 1896 г.)
•    1990 г. — Полет Годар, американска актриса, бивша съпруга на Чарли Чаплин (* 1910 г.)
•    1992 г. — Сатяджит Рей, индийски режисьор (* 1921 г.)
•    1996 г. — Памела Травърз, английска писателка от австралийски произход (* 1899 г.)
•    1998 г. — Константинос Георгиу Караманлис, президент на Гърция (* 1907 г.)
•    2003 г. — Курт Клингер, австрийски писател (* 1928 г.)
•    2005 г. — Джон Милс, британски актьор (* 1908 г.)
•    2007 г. — Борис Елцин, първи президент на Русия (* 1931 г.)
•    2012 г. — Хачо Бояджиев, български режисьор (* 1932 г.)

Празници

•    Българска православна църква - Свети мъченик Лазар Български
•    ЮНЕСКО — Световен ден на книгата и авторското право
•    Бермудски острови — Ден на пипера
•    Великобритания, Гърция и Канада — Ден на св. Георги Победоносец (патронен и национален празник на Англия)
•    Германия — Национален ден на бирата
•    Израел — Ден на независимостта (по Еврейския календар)
•    Каталуния (Испания) — Ден на любовниците (подарява се книга и роза като знак на любовен трепет; празникът е в чест на Сервантес и Шекспир)
•    Турция — Ден на суверенитета (от 1920 г.) и Ден на децата (от 1929 г.)

Ключови думи:
Коментари