12 март 1790 г. - Ражда се изобретателят на първата практически приложима батерия

12 март 2019 г., 00:00
726

Morphart Creation / Shutterstock

В Лондон, Англия се ражда се Джон Фредерик Даниел – изобретателят на първата практически приложима батерия.

Даниел завършва престижни учебни заведения в Европа с отличие. Откроява се най-вече в експерименталната област и създаването на инструменти.

След като завършва, се занимава със захарна промишленост и дори разработва няколко техники за по-доброто рафиниране на захарта. Даниел разработва и различни осветителни тела, работещи на газ. По-късно изобретява хигрометъра, както и пирометъра.

Най-голям принос обаче има в областта на преносимото съхранение на електричество. През 1836 г. той създава предшественика на днешната батерия. За разлика от тази на Волта, батерията на Даниел издържала много по-дълго. Тя била снабдена с медни и цинкови електроди, потопени в разтвор от меден и цинков сулфат. Когато цинкът се оксидира, той реагира с катода и нивото на мед се намалява. Всичко това произвежда постоянна електрическа енергия.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1229 г. — Армията на кръстоносците от Шестия кръстоносен поход навлиза в Йерусалим.
•    1860 г. — За пръв път е отслужена църковна служба на български език.
•    1872 г. — Иларион Ловчански е избран за Български екзарх.
•    1894 г. — Започва продажбата Coca-Cola в бутилки.
•    1907 г. — При експлозията на френския броненосец Йена загиват 118 души.
•    1912 г. — Основан е Футболен клуб „ПФК Ботев (Пловдив)“.
•    1933 г. — В Германия е свалено знамето на републиката и е издигнато знамето със свастиката на Националсоциалистическата партия.
•    1935 г. — Персия се преименува на Иран.
•    1938 г. — Аншлус: По заповед на Хитлер германски войски нахлуват в Австрия. Присъединяването на страната към Третия райх е утвърдено с референдум месец по-късно.
•    1938 г. — Подписан е първият таен българо-германски протокол за доставка на военна техника на България в размер на 30 000 000 марки за две години.
•    1940 г. — Сложен е края на Зимната война между Финландия и Съветския съюз.
•    1945 г. — Завършва Първият конгрес на Отечествения фронт.
•    1946 г. — НС приема Закон за трудовата поземлена собственост, според който земя над 200 дка (за Добруджа — над 300 дка) се национализира.
•    1947 г. — Обявена е Доктрината Труман, която има за цел да ограничи разпространението на комунизма.
•    1974 г. — Съветският космически апарат Марс-6 е спуснат успешно на повърхността на Марс.
•    1981 г. — Явлението Фотоелектретно състояние на веществата е вписано като откритие на акад. Георги Наджаков в Държавния регистър за открития.
•    1985 г. — В Женева САЩ и СССР започват преговори по контрол върху въоръженията.
•    1988 г. — Тодор Живков излага основните моменти в „новата стратегия по възродителния процес“.
•    1999 г. — Бившите членове на Варшавския договор, Чехия, Унгария и Полша се присъединяват към НАТО.
•    2000 г. — Папа Йоан Павел II иска публично извинение за прегрешенията на католическата църква пред човечеството.
•    2001 г. — Софийски съд обявява Националната авиокомпания Балкан във фалит.
•    2003 г. — Зоран Джинджич, министър-председателят на Сърбия е убит в Белград.
•    2004 г. — При поредица от бомбени атентати в Бомбай, Индия загиват 300 души и хиляди са ранени.

Родени

•    1270 г. — Шарл, френски принц († 1325 г.)
•    1479 г. — Джулиано Лоренцо Медичи, флорентински аристократ († 1516 г.)
•    1685 г. — Джордж Бъркли, ирландски философ († 1753 г.)
•    1737 г. — Василий Баженов, руски архитект († 1799 г.)
•    1824 г. — Густав Кирхоф, пруски физик († 1887 г.)
•    1857 г. — Константин Паница, български офицер и политик († 1890 г.)
•    1863 г. — Владимир Вернадски, руски минералог († 1938 г.)
•    1863 г. — Габриеле д'Анунцио, италиански писател († 1938 г.)
•    1886 г. — Кай Нилсен, датски илюстратор († 1957 г.)
•    1890 г. — Вацлав Нижински, руски и полски балетист († 1950 г.)
•    1890 г. — Идрис, крал на Либия († 1983 г.)
•    1896 г. — Александър Занешев, български офицер († ? г.)
•    1904 г. — Бодо Узе, немски писател († 1963 г.)
•    1905 г. — Такаши Шимура, японски актьор († 1982 г.)
•    1913 г. — Стоян Стоянов, български летец (* 1997 г.)
•    1913 г. — Теобалдо Депетрини, италиански футболист и треньор († 1996 г.)
•    1922 г. — Джак Керуак, американски писател († 1969 г.)
•    1923 г. — Уоли Шира, американски астронавт († 2007 г.)
•    1924 г. — Динко Динев, български актьор
•    1925 г. — Жорж Дерлю, френски композитор († 1992 г.)
•    1925 г. — Лео Есаки, японски физик, Нобелов лауреат през 1973 г.
•    1925 г. — Хари Харисън, американски писател († 2012 г.)
•    1939 г. — Венцислав Начев, български писател
•    1940 г. — Ал Жеро, американски джазмен, вокалист
•    1942 г. — Ратко Младич, сръбски политически и военен лидер
•    1946 г. — Лайза Минели, американска актриса и певица
•    1957 г. — Мюмюн Тахир, български писател и журналист
•    1957 г. — Стив Харис, английски музикант
•    1958 г. — Йон Негрей, молдовски историк и политик
•    1962 г. — Димитър Младенов, български футболист
•    1970 г. — Рой Кан, норвежки певец
•    1980 г. — Андрей Жеков, български волейболист
•    1981 г. - Златко Златев, видна емблематична личност на град Русе
•    1983 г. — Боян Йорданов, български волейболист
•    1995 г. - Мариян Цонев, български гражданин

Починали

•    417 г. — Инокентий I, римски папа (* неизв.)
•    604 г. — Григорий I, римски папа (* 540 г.)
•    1648 г. — Тирсо де Молина, испански писател (* 1571 г.)
•    1699 г. — Франц Лефорт, руски адмирал
•    1820 г. — Александър Маккензи, шотландско-канадски изследовател (* 1764 г.)
•    1832 г. — Фридрих Кулау, германски композитор (* 1786 г.)
•    1845 г. — Кирил Пейчинович, български монах и книжовник (* ок. 1770)
•    1894 г. — Август Чешковски, полски философ (* 1814 г.)
•    1894 г. — Иларион Прянишников, руски художник, передвижник (* 1840 г.)
•    1907 г. — Юрдан Иванов, български публицист, финансист, библиограф и изследовател (* 1862 г.)
•    1925 г. — Сун Ятсен, китайски революционер и политик (* 1866 г.)
•    1926 г. — Георги Христович, български зоолог (* 1863 г.)
•    1928 г. — Мария Ермолова, руска актриса (* 1853 г.)
•    1930 г. — Алоис Ирасек, чешки писател (* 1851 г.)
•    1942 г. — Роберт Бош, германски индустриалец (* 1861 г.)
•    1943 г. — Густав Вигеланд, норвежки скулптор (* 1869 г.)
•    1947 г. — Александър Ботев, български политик (* 1879 г.)
•    1950 г. — Хайнрих Ман, германски писател (* 1871 г.)
•    1955 г. — Чарли Паркър, американски джаз музикант (* 1920 г.)
•    1957 г. — Ричард Евелин Бърд, американски полярен изследовател
•    1979 г. — Георги Димитров, български композитор (* 1904 г.)
•    1991 г. — Рагнар Гранит, финлански невролог, Нобелов лауреат през 1967 г. (* 1900 г.)
•    1999 г. — Йехуди Менухин, американски музикант (* 1916 г.)
•    2001 г. — Робърт Лъдлъм, американски писател (* 1927 г.)
•    2002 г. — Спирос Киприану, кипърски политик и държавник (* 1932 г.)
•    2003 г. — Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия (* 1952 г. — атентат)

Празници

•    Световен ден срещу цензурата в интернет
•    Замбия — Ден на младежта
•    Китай и Тайван — Ден на дървото (залесяването)
•    Мавриций — Ден на независимостта (от Великобритания, 1968 г., национален празник)

Ключови думи:
Коментари