Сигурно знаете, че електричество се е ползвало много преди новата ера, а батериите са изобретени преди повече от 2200 години на територията на днешен Ирак… Не? В такъв случай  вероятно не сте чували за малките глинени багдадски гърнета. Тъкмо заради тях може да се окаже, че Алесандро Волта не е първият, който се е сетил за батерията, а чисто и просто я е преоткрил.

Какво представляват те?

Отвън това са най-обикновени 13-сантиметрови жълтеникави делви. Всяка от тях обаче е запушена с асфалт и съдържа малък меден цилиндър. В него откриваме желязна пръчка, започваща от средата на цилиндъра и излизаща извън асфалтовата запушалка, без желязото и медта да се докосват. Всички метални части са сякаш разядени от някакъв вид киселина.

Но защо наричаме едни 2000-годишни гърнета батерии? Според тези, които са ги изследвали, те трудно биха могли да бъдат нещо друго.

 „Не мисля, че някой със сигурност може да каже за какво са били използвани, но е напълно възможно да са били батерии, защото експериментите показват, че работят като такива“, казва д-р Маржори Сенешал, професор по история и наука на технологията в колежа Смит, САЩ. Тя е провела тестове с реплики на древните находки.

И наистина, при направените експерименти съвременни модели

произвеждат напрежение от под един до почти два волта.

Трябва само да напълним малката делва с някакъв вид киселинна течност - например оцет или сок от грейпфрут - и получаваме батерия, генерираща леко електрическо напрежение. Принципът на получаването на ток по този начин е чрез наличието на два метала с различен електричен потенциал и електролит. Получава се известният в химията галваничен елемент, или нещо не много по-различно от батериите, които в момента ползваме всекидневно.