В защита на тази теория са и намерените от д-р Кьониг медни вази, гравирани със сребро, в Багдадския музей. Те са изкопани от шумерски градове в Южен Ирак, като повечето са датирани от 2500 г. пр.н.е. При почукване от повърхността на вазите се отделял синкав слой, който се получава при електролиза на сребро върху медна основа. Може би дори излиза, че партите са наследили своите батерии от една от най-ранните известни цивилизации.
Но не всички теории са свързани с електричество.
Едно от алтернативните предположения е, че делвите са служели за съхранение на ценни ръкописи, направени от папирус или пергамент. А при гниенето на такива органични материали се получава окисляване, с което би могло да се обясни корозията на металните части във вътрешността. И асфалтовите запушалки, които не са най-практичното решение за галваничен елемент, пасват идеално на тази идея като най-добро средство за запечатване и съхранение на ценни писания за продължително време.
Всяка от тези теории може да е вярна. Може би цивилизацията, дала на човечеството писмеността и колелото, е открила и галваничния елемент хилядолетия преди това изобретение да стане широко известно? Как древните парти са проумели електричеството и са достигнали до тези познания? А може би не са… Много изобретения са създадени, без принципът им на действие да е разбран напълно, важното е било, че действат. Но ако това е така, защо знанието се е изгубило, а батерията е преоткрита чак през 1800 г.?
Възможно е това изобретение да е възникнало случайно и постепенно да е еволюирало, намирайки различни приложения. Логично е и предположението подобно пособие да изчезне. Приложението му е минимално и не е жизнено необходимо, изработването му е сложно и е било невъзможно да се знае, че този процес може да се използва за енергия. И така до след две хиляди години.
За съжаление днес следите на някои батерии се губят след плячкосването на Багдадския музей през 2003 г. Както във всяка война, подобни безценни находки могат да бъдат унищожени или да попаднат в частни колекции. И така да се загубят за широката публика и специалистите.
Манипулиране на вярващите?
Някои изследователи настояват, че Багдадските батерии са слагани в храмовете, и по-специално в основата на статуите, за да привличат богомолци. Представете си следната картинка: влизате в свещената обител, за да се помолите. Имате въпрос към божеството. Задавате го и докосвате статуята. Ако отговорът е „не”, а Багдадската батерия е „включена”, ще ви удари слаб електрически ток. В противен случай – ако боговете са благосклонни към вас и ви казват „да” – няма да усетите нищо. Така или иначе, ще сте доволни от божественото благоволение и най-вероятно ще оставите дарение на храма. Както може би са правили голяма част от богомолците.
Автор: Илия Люцканов
