20 март 1800 г. - Батерията на Волта показва потенциал

20 март 2018 г., 00:00
703

Реконструкция на първата батерия, изработена от Волта. Източник: Gio.tto / Shutterstock

Александро Волта открива и изработва първата електрическа батерия. Тя се състои от редуващи се един върху друг медни и цинкови дискове, разделени с накиснато в солен разтвор кече. Това е първата и десетилетия наред единствена батерия – източник на постоянно ЕДН.

Волта е убеден, че най-ефективно електричество произвежда комбинацията от цинк и сребро и ги влага в батерията си. През 1810 г. получава лично от Наполеон титлата граф, а 9 години по-късно се оттегля от активна дейност. Единицата за електрическо напрежение – волт, е наречена на изобретателя през 1881 г.

Роденият през 1745 г. Волта проговаря едва на четиригодишна възраст, когато вече е смятан за умствено изостанал. Той обаче бързо догонва връстниците си, а родителите му го изпращат в йезуитско училище с амбицията да стане юрист.

Волта обаче има други намерения. През 1774 г. става преподавател по физика в Комо, а неговата голяма страст винаги е било електричеството. Още като ученик Волта написва поема на латински език, посветена на това ново за средата на XVIII век откритие, на същия феномен е посветен и първият му научен труд - De vi attractiva ignis electrici ac phaenomenis inde pendentibus.

През 1775 г. Волта сглобява устройство, създаващо статичен електрически заряд, наречено електрофор (Electrophorus), а през следващите две години изучава газовете и изследва тяхната запалимост с електрическа искра в затворен съд.

Умира на 5 март 1827 г.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1413 г. — Хенри V става крал на Англия.
•    1792 г. — Законодателното събрание на Франция официално одобрява използването на гилотината за екзекутиране.
•    1808 г. — Александър I присъединява с декрет Финландия към Русия като Велико княжество.
•    1815 г. — След като избягва от остров Елба, Наполеон влиза в Париж с армия от 140 000 души и 200 000 доброволци, което поставя началото на управлението му, наречено „Стоте дни“.
•    1848 г. — Лудвиг I се отказва от трона на Бавария.
•    1852 г. — Публикуван е романът Чичо Томовата колиба, на американската писателка Хариет Бичър Стоу, който съществено повлиява на отношението към афроамериканците и робството в САЩ.
•    1854 г. — В САЩ е основана Републиканската партия.
•    1861 г. — Земетресение изцяло унищожава град Мендоса в западна Аржентина.
•    1890 г. — Ото фон Бисмарк престава да е канцлер на Германия.
•    1914 г. — В САЩ, Кънектикът, за пръв път се провежда международен шампионат по фигурно пързаляне.
•    1916 г. — Албърт Айнщайн публикува своята Теория на относителността.
•    1924 г. — Христо Ясенов е интерниран в днешен Благоевград.
•    1930 г. — В Хага е подписано споразумение за вдигане на секвестъра върху българските имоти в Румъния.
•    1949 г. — Германската марка става законна парична единица на Западна Германия.
•    1951 г. — В Народна република България са отменени купоните за промишлени стоки и се преминава към свободна търговия с тях.
•    1952 г. — Сенатът на САЩ подписва мирен договор с Япония.
•    1956 г. — Тунис придобива независимост от Франция.
•    1969 г. — В Гибралтар Джон Ленън и Йоко Оно сключват брак.
•    1986 г. — Жак Ширак става министър-председател на Франция.
•    1987 г. — САЩ одобряват използването на препарата AZT, доказал възможността да забавя развитието на СПИН.
•    1995 г. — Сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро, загиват 12 души, повече от 5 хиляди са с натравяне.
•    1998 г. — В Москва българският вицепремиер Евгений Бакърджиев и шефът на Газпром Рем Вяхиревсе споразумяват да извадят посредниците от газовите доставки.
•    2003 г. — Война в Ирак (2003): В ранните часове на деня, Съединените щати и три други страни започват военни действия в Ирак.
•    2011 г. — Война в Либия (2011): Съединените щати, Франция, Канада и Великобритания започват военни действия в Либия.

Родени

•    43 г. пр.н.е. — Овидий, древноримски поет († 17 г.)
•    1713 г. — Наталия Петровна, дъщеря на руските императори Петър І и Екатерина І († 1715 г.)
•    1725 г. — Абдул Хамид I, султан на Османската империя († 1789 г.)
•    1741 г. — Жан Антоан Удон, френски скулптор († 1828 г.)
•    1770 г. — Фридрих Хьолдерлин, германски писател († 1843 г.)
•    1811 г. — Наполеон II, крал на Рим († 1832 г.)
•    1820 г. — Александру Йоан Куза, румънски владетел († 1873 г.)
•    1828 г. — Хенрик Ибсен, норвежки драматург († 1906 г.)
•    1831 г. — Теодор Аман, румънски живописец († 1891 г.)
•    1840 г. — Иларион Прянишников, руски художник, передвижник († 1894 г.)
•    1858 г. — Стефан Караджов, български икономист († 1931 г.)
•    1863 г. — Васил Аврамов, български юрист († 1946 г.)
•    1867 г. — Лазар Ванков, български геолог († 1923 г.)
•    1870 г. — Паул фон Летов-Форбек, германски генерал († 1964 г.)
•    1873 г. — Сергей Рахманинов, руски композитор и пианист († 1943 г.)
•    1877 г. — Цено Тодоров, български художник († 1953 г.)
•    1880 г. — Мамин Колю, български революционер († 1961 г.)
•    1890 г. — Бениамино Джили, италиански тенор († 1957 г.)
•    1904 г. — Бъръс Фредерик Скинър, американски психолог и философ на съвременния бихевиоризъм(† 1990 г.)
•    1911 г. — Алфонсо Гарсия Роблес, мексикански политик, Нобелов лауреат († 1991 г.)
•    1912 г. — Иван Моканов, български футболист († 1982 г.)
•    1920 г. — Николай Широв-Тарас, български писател — хуморист и сатирик
•    1945 г. — Евдокия Манева, български политик
•    1950 г. — Георги Марков, български политик
•    1950 г. — Уилям Хърт, американски актьор
•    1952 г. — Даниела Доковска, български юрист
•    1956 г. — Валентин Церовски, български политик († 2012 г.)
•    1956 г. — Цветан Владовски, български певец († 2006 г.)
•    1957 г. — Спайк Лий, американски кинорежисьор
•    1958 г. — Холи Хънтър, американска актриса
•    1963 г. — Байрам Косуми, косовски политик
•    1963 г. — Дейвид Тюлис, британски актьор
•    1967 г. — Николай Бухалов, български състезател по кану-каяк
•    1968 г. — Велиян Парушев, български футболист
•    1970 г. — Майкъл Рапапорт, американски актьор
•    1976 г. — Честър Бенингтън, американски музикант (Linkin Park)
•    1977 г. — Милен Христов, български футболист
•    1978 г. — Азер Мирзоев, азербайджански шахматист
•    1981 г. — Станислав Генчев, български футболист
•    1982 г. — Томаш Кушчак, полски футболен вратар
•    1983 г. — Йени Вартиайнен, финландска певица
•    1984 г. — Фернандо Торес, испански футболист
•    1990r. — Мартин Орешков,български рап изпълнител

Починали

•    1413 г. — Хенри IV, крал на Англия (* 1367 г.)
•    1619 г. — Матиас, император на Свещената Римска империя, крал на Унгария и Хърватия (* 1557 г.)
•    1730 г. — Адриана Лекуврьор, френска актриса (* 1692 г.)
•    1818 г. — Йохан Форкел, германски композитор (* 1749 г.)
•    1878 г. — Юлиус Роберт фон Майер, германски физик и лекар († 1814 г.)
•    1894 г. — Лайош Кошут, унгарски революционер, политик и държавник (* 1802 г.)
•    1898 г. — Иван Шишкин, руски художник (* 1832 г.)
•    1925 г. — Джордж Кързън, британски държавник (* 1859 г.)
•    1929 г. — Фердинанд Фош, маршал на Франция (* 1851 г.)
•    1935 г. — Георги Шкорнов, български революционер (* 1873 г.)
•    1938 г. — Александър Малинов, министър-председател на България (* 1867 г.)
•    1946 г. — Санда Йовчева, българска писателка, журналистка и преводачка (* 1882 г.)
•    1955 г. — Михай Кароли, унгарски политик и държавник
•    1964 г. — Александра Яблочкина, руска артистка (* 1866 г.)
•    1964 г. — Аспарух Темелков, български актьор (* 1896 г.)
•    1968 г. — Борис Грежов, български режисьор (* 1899 г.)
•    1968 г. — Карл Теодор Драйер, режисьор
•    1973 г. — Адолф Щраус, германски офицер (* 1879 г.)
•    1989 г. — Стоян Венев, български художник (* 1904 г.)
•    1990 г. — Лев Яшин, съветски футболист (* 1929 г.)
•    1993 г. — Поликарп Куш, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат (* 1911 г.)
•    2004 г. — Юлиана Холандска, кралица на Холандия (* 1909 г.)
•    2010 г. — Гирия Прасад Койрала, непалски политик (* 1925 г.)

Празници

•    Международен ден на приказката / Швеция
•    Международен ден на франкофоните
•    Австралия — Ден на Канбера
•    Иран — Ден на национализация на петрола
•    Тунис — Декларация за независимост (от Франция, 1956 г., национален празник)
•    Международен ден на франкофонията
•    Ден на Земята (отбелязва се от 1971 г.)
•    Тунис Празник на независимостта
•    Християнство Първи възможен ден за Разпети Петък
•    Българска православна църква - Св. мъченица Фотина
•    Бахаизъм последен ден от месеца на възнесението с календара Бади, посветен на юношите
•    Римски религиозен празник в чест на богинята Минерва
•    Ирански календар: Норуз един от трите възможни дни (19, 20 или 21 март) Нова Година в Зароастризма Чества се в Иран, Ирак, Афганистан, Таджикистан, Узбекистан, Казахстан, Киргистан
•    Уика (философско религиозно движение, което съществува и днес) – Годишно Колело, малък шабаш на Остара (Северно полукълбо) или Мабу (Южно полукълбо)
•    Япония: (Shunbun no hi Шунхун но хи) Пролетно равноденствие Норуз един от трите възможни дни (19, 20 или 21 март).

Ключови думи:
Коментари