В продължение на повече от хиляда години хора от цялото Средиземноморие се стичали към храма в Елевзина, за да участват в мистериозен ритуал. Подробностите за него се пазели толкова стриктно, че всеки, дръзнал да ги разкрие, бил осъждан на смърт. Тези култови обреди, известни като Елевзинските мистерии, вероятно включвали употребата на психоактивни вещества – а учените смятат, че днес може би най-сетне са разкрили какво точно са приемали посветените.

Елевзинските мистерии – малко предистория

Елевзинските мистерии се провеждали ежегодно около есенната жътва и се основавали на устна традиция от VII век пр.н.е., известна като Омиров химн към Деметра. В него се разказва как богинята на плодородието Деметра идва в пещера край Елевзина в търсене на дъщеря си Персефона, отвлечена от Хадес в подземното царство.

Ритуалът символично пресъздавал това търсене и завръщането на Персефона – вечния цикъл на смърт и възраждане, от който зависи земеделието. Обредите започвали в Атина по време на жътвата и кулминирали с процесия по т.нар. Свещен път – около 30 километра – до Елевзина.

Там множеството посветени влизали в огромна зала, наречена телестерион, където жреците извършвали тайнствения обред. Участието било отворено за всички гръцкоговорещи мъже и жени, независимо от социалния им статус. Но разкриването на всичко, което се случвало вътре, било строго забранено – под страх от смъртно наказание.

В крайна сметка храмът бил разрушен през IV век сл.н.е., с което Елевзинските мистерии изчезнали. И тъй като не са оставени преки описания, подробностите за ритуала били изгубени в историята.

Какво знаем за самия ритуал?

В Омировия химн се споменава напитка от ечемик и мента. Много историци обаче предполагат, че реалният обред е включвал психоактивно вещество. Някои антични източници – макар и неясни – намекват за смеси, предизвикващи „разтваряне на егото“ и усещане за прераждане. Но конкретните съставки остават неизвестни.

Опиевият мак вероятно не е бил използван – той бил широко разпространен в древногръцката медицина и не представлявал тайна. Псилоцибинът също е малко вероятен, тъй като в онези времена „магическите“ гъби не са могли да се култивират.

Една от най-популярните хипотези сочи към ерготинови алкалоиди – вещества, произвеждани от паразитната гъба Claviceps purpurea, която заразява житни култури. Подкрепа за тази теория идва от открития на подобни алкалоиди върху керамика и в зъбен камък от друг храм, свързан с Елевзина, в Испания.

Проблемът е, че ерготът съдържа и силно токсични вещества, които могат да причинят гърчове, гангрена и смърт. Синдромът, известен като „огъня на Свети Антоний“, е довел до масови трагедии през Средновековието – включително епидемия в Париж през 1418 г., отнела десетки хиляди животи.

Възможно ли е ерготът да е бил използван безопасно?

За да проверят дали токсичните съставки биха могли да бъдат отстранени, авторите на ново изследване експериментирали с гъбата Claviceps purpurea. Те накиснали мицелните маси в разтвор от вода и пепел – нещо като древна алкална смес.

След два часа токсичните пептиди били елиминирани, а ерготиновите алкалоиди се трансформирали в психоактивни съединения като лизергиновата киселина амид (LSA). Макар и по-слаба от LSD, тази молекула предизвиква халюциногенни ефекти и е известна от ритуалите на ацтеките, където се използвали семена от ипомея.

„Нашите открития показват, че токсичните ергопептиди могат да бъдат химически преобразувани в психоактивни вещества чрез древен процес на реакция в алкална среда – техника, която е възможно да е била позната на жриците в Елевзина“, пишат учените.

Те заключават, че ерготът действително може да е бил тайното психоактивно вещество на Елевзинските мистерии – вероятно извлечено от заразен ечемик.

Изследването е публикувано в списание Scientific Reports.