На океанското дъно край Галапагоските острови дистанционно управляван подводен апарат, насочван от учени, се натъква на загадъчен октопод – син като морето и не по-голям от топка за голф.

„Толкова е мъничък! И е син!“ – възкликва развълнувано една от учените в момента, в който за първи път вижда лазурния главоног в кадрите, предавани от апарата.

Екипът от фондация „Чарлз Дарвин“ току-що е открил нов вид октопод на почти 1800 метра под водната повърхност, става ясно от изследване, публикувано в понеделник.

„Още от първия миг разбрах, че това е нещо наистина специално“, казва Джанет Войт – експерт по октоподите, която е помолена да идентифицира необичайния вид.

Първоначално кураторката в Природонаучния музей „Фийлд“ в Чикаго разполага единствено със снимки на животното. По-късно по пощата пристига и консервираният екземпляр.

„Когато го получих, си казах: О, боже мой, прекрасен е!“, разказва Войт пред AFP.

Вид, който не прилича на нищо познато

Октоподът веднага привлича вниманието ѝ, защото най-близкият известен вид с подобна форма живее край бреговете на Уругвай – в друг океан, от противоположната страна на Южна Америка.

Обикновено, за да бъде описан нов вид октопод, екземплярът трябва да бъде дисектиран, така че учените да изследват устата, клюна, зъбите и други важни анатомични особености.

Снимки на екземпляра, направени след улавянето му (B и C), а след това и след консервирането му (D и E). Voight et al., Zootaxa, 2026)

„Разполагахме само с един екземпляр и не исках да го разрязвам“, обяснява Войт.

Затова екипът на музея „Фийлд“ избира друг подход. Учените използват компютърна томография, за да направят хиляди рентгенови изображения, които след това обединяват в триизмерен модел. Така успяват да надникнат във вътрешността на октопода, без да унищожат единствения наличен екземпляр.

„Няма нищо по-вълнуващо от това да прекараш деня, наблюдавайки нещо, което никое човешко око досега не е виждало“, казва в изявление Стефани Смит, ръководител на рентгеновата лаборатория в музея.

Светлосин гръб и наситено лилава долна страна

Новият вид, наречен Microeledone galapagensis, се откроява не само със синия си оттенък – цвят, смятан за един от най-редките в природата.

Октоподът изглежда е най-дребният представител на семейство Megaleledonidae. Повечето му родственици са значително по-едри и обитават Южния океан около Антарктида.

„Късите му, набити пипала само с по един ред вендузи го отличават от повечето октоподи, които познаваме“, обяснява Войт.

Дори сред другите видове с къси пипала и единичен ред вендузи той се разпознава лесно – по окраската си и по гладката кожа на гръбната страна, добавя тя.

Гърбът на октопода е светлосин, но долната му страна е „много наситено лилава“, казва Войт.

Според учените тази окраска вероятно му помага да оцелява. Ако октоподът улови плячка, която излъчва светлина, сиянието ѝ може да привлече хищници – а те биха нападнали и самия него.

„Затова октоподът покрива плячката с тъмната ципа между пипалата си и така се предпазва“, обяснява Войт.

Дълбокият океан продължава да крие нови светове

Колкото и необичайно да звучи, откриването на нови видове октоподи в дълбокото море не е рядкост – особено в райони, които остават слабо проучени. А такива области заемат огромна част от океанското дъно.

Подобни находки напомнят, че морските дълбини все още са сред най-непознатите места на планетата. Учените продължават да описват нови дълбоководни видове и да откриват живот там, където доскоро той е изглеждал почти немислим.

„Ако вземете цялата суша на Земята и я съберете на едно място, тя пак няма да покрие Тихия океан“, посочва Войт.

Тя добавя, че за последен път се е сблъсквала с нов вид октопод през 2023 г. – край бреговете на Коста Рика.

Първото наблюдение на новия син октопод е направено през 2015 г. близо до остров Дарвин. Той носи името на английския учен, чието посещение на Галапагос му помага да оформи теорията за еволюцията.

Откритието е още едно доказателство, че океанът продължава да изненадва дори в епохата на високите технологии – от миниатюрни главоноги край Галапагос до животни, заснети на рекордна дълбочина.

Изследването на Войт върху новия вид е публикувано в научното списание Zootaxa.