Нови изследвания разбулиха загадката защо Галапагоските острови, тази скалиста вулканична земна маса с оскъдни валежи и растителност, е в състояние да поддържа такава уникална фауна.
Архипелагът Галапагос, който се издига в източната екваториална част на Тихия океан на около 900 км от бреговете на Южна Америка, е живописно кътче от световно значение. Островите са прочути с уникалното си богатство на животински видове, вдъхновили Дарвиновата теория на еволюцията чрез естествен подбор. Днес те са включени в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство и са най-големият морски резерват на планетата.
От десетилетия учените знаят, че местната екосистема се поддържа от изтласкването на студени, богати на хранителни вещества дълбоки слоеве вода, подхранващи растежа на фитопланктон, благодарение на който вирее цялата екосистема.
Но въпреки своята животоподдържаща роля контролиращите това изтласкване на вода фактори не бяха изяснени преди това ново изследване. Да се установят тези фактори е важно, за да се прецени устойчивостта на местната екосистема срещу съвременните климатични промени.
В това ново проучване, публикувано в „Сайънтифик Рипортс“, учени от университета в Саут Хамптън, от Националния океанографски център и от университета Сан Франциско де Кито в Еквадор използват реалистичен компютърен модел висока резолюция, за да изследват циркулацията на океана около Галапагоските острови.
Моделът показва, че изтласкването на долни слоеве вода около Галапагос се задейства под влияние на местни северни ветрове, които генерират силна турбуленция в горно-океанските фронтове към западната част на островите. Тези фронтове са области с остри температурни контрасти и по характер са подобни на атмосферните фронтове в синоптичните карти, но много по-малки.
Турбуленцията подсилва изтласкването на дълбоководни слоеве към океанската повърхност, като по този начин доставя хранителните вещества, необходими за поддържането на галапагоската екосистема.
Алекс Форян от университета в Саут Хамптън, който провежда изследването, казва: „Нашите открития показват, че изтласкването на дълбоководни слоеве край Галапагос се контролира от силно локализираните взаимодействия между атмосферата и океана. Отсега нататък трябва да се фокусираме върху тези процеси, когато следим как се променя островната екосистема, и да се опитаме да намалим уязвимостта й спрямо климатичните изменения през ХХІ век“.
Професор Алберто Навейра Гарабато от същия университет, ръководител на проекта, споделя: „Това ново знание откъде и как екосистемата на Галапагос получава инжекцията хранителни вещества от дълбините на океана ще помогне на настоящите планове за разширяване на Галапагоския морски резерват и ще подобри поддържането му с оглед надвисналата заплаха от климатичните промени и човешката експлоатация“.
