Абсолютно вярно.
Трите сърца на октопода работят в екип, за да компенсират един голям физиологичен „недостатък“ – тяхната синя кръв е много гъста и трудна за изпомпване. Две от тях се грижат единствено за изпомпването на кръвта към хрилете, а третото разнася кръвта до останалата част от тялото. Това трето сърце се нарича „системно“. То е по-голямо и мощно. Приема вече наситената с кислород кръв от хрилните сърца и я разпраща до всички останали органи и мускули. Любопитното е, че когато октоподът плува, системното сърце всъщност спира да бие. При активно плуване налягането в тялото му се повишава значително. Това физически притиска системното сърце и му пречи да бие ефективно. Тъй като това го изтощава изключително бързо, октоподите са станали майстори на пълзенето и камуфлажа – те предпочитат да се движат бавно по дъното, за да пестят енергия и да поддържат сърдечния си ритъм стабилен. Хитро, нали?
Може би ще си кажете, че тогава няма да е фатално да загуби едно от сърцата си, след като разполага с цели 3. Но грешите. Тези три сърца са толкова важни, че ако октоподът загуби едно от тях, вероятността да оцелее е минимална, тъй като кръвообращението му зависи от прецизното налягане, което те създават заедно.
Освен това кръвта им не е червена като нашата, а синя. За разлика от нашата кръв, която използва желязо (в хемоглобина), за да пренася кислород, кръвта на октопода използва протеин, наречен хемоцианин, който съдържа мед. Хемоцианинът е много по-ефективен от хемоглобина при транспортирането на кислород в екстремно студени условия и при ниски нива на кислород (дълбоко в океана). Ако октоподите имаха нашата червена кръв, те вероятно не биха могли да оцелеят в ледените води на морското дъно, защото тя би станала твърде гъста и неефективна.
Природата е помислила за всичко.
