Периодично през годината се използват термини като равноденствие и слънцестоене, като някои хора стигат дори празнуват лятното слънцестоене или ви пожелаят щастливо слънцестоене по същия начин, както при други по-известни празници. Но какво всъщност представляват слънцестоенето и равноденствието и по какво се различават едно от друго?

Нека започнем с равноденствието

Равноденствията настъпват през март и септември и са времето, когато по обяд Слънцето е точно над екватора. През март Северното полукълбо това е сигнал за началото на пролетта, а в Южното - за началото на есента.

Мартенското равноденствие често се нарича пролетно равноденствие. Терминът "равноденствие" идва от латинските думи "aequus" (равен) и "nox" (нощ), което означава равна нощ. Тъй като земната ос е наклонена и ориентацията ни към Слънцето се променя през годината, настъпва момент, в който продължителността на дните е приблизително еднаква, защото Слънцето се намира на небесния екватор. Това се равнява приблизително на 12 часа и дневна, и нощна светлина в зависимост от разстоянието до екватора.

Тъй като равноденствията са измерими астрономически събития, които се случват всяка година, те могат да бъдат предсказани с точност до минута. През 2024 г. според NASA мартенското равноденствие настъпи в 23:06 ч. EDT на 19 март или в 03:06 ч. UTC на 20 март.

Източник: grayjay / Shutterstock

Преминаваме към слънцестоенето

Слънцестоенето настъпва два пъти годишно: то е зимно и лятно. Според Метрологичната служба последното настъпва на 21 юни в Северното полукълбо, а зимното - на 21 декември.

По време на лятното слънцестоене Слънцето достига най-високата си точка през годината, докато по време на зимното - най-ниската си точка. Това е времето през годината, когато пътят на нашата звезда е най-отдалечен на север или на юг от екватора, пише Британика, когато полюсите на планетата са изключително наклонени към Слънцето или се отдалечават от него.

Ъгълът на Земята около оста ѝ, който е приблизително 23,5 градуса, играе важна роля за слънцестоенето. По време на лятното слънцестоене Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, което увеличава броя на часовете слънчева светлина на някои места, като например Северния полярен кръг – тук може да има цели 24 часа слънчева светлина. Това съответно означава, че зимното слънцестоене е най-краткият ден в годината, а лятното - най-дългият ден.

Слънцестоенето може да се определи и по слънчевата деклинация, която е географската ширина на Земята, където Слънцето е директно над главата по обяд. Слънчевата деклинация се отнася до ъгъла между слънчевите лъчи и екваториалната равнина. По време на лятното слънцестоене слънчевата деклинация е около 23,5° с.ш. при Тропика на Рака, а през декември слънчевата деклинация е около 23,5° ю.ш. при Тропика на Козирога, обяснява National Geographic.

Източник: IFLScience