Океанът е огромен и покрива по-голямата част от повърхността на нашата планета. Освен това е пълен с живот – от изумително разнообразие от растения, микроби, червеи, корали и раци до калмари, китове и, да, дори риби. Последните са толкова много, че съставляват второто по големина количество въглероден диоксид - материала, от който се състоят живите организми - в целия животински свят (след групата, в която се намират насекомите и ракообразните).

Повечето хора си взаимодействат с океана единствено от плажа или с лодка, така че може да е трудно да си представите колко много риба има в действителност. Но той е пълен с нея - от повърхността до дълбините му.

Тези риби също така са с най-различни форми и размери - от дребни сардини, гупи и блесни, които можете да видите на коралов риф, до огромни туни и китови акули, срещащи се в открития океан.

В своите екосистеми те изпълняват най-различни функции, които подпомагат живота на другите организми около тях. Ако един ден изчезнат, океанът ще изглежда по съвсем различен начин.

Риба папагал. Източник: Cingular / Shutterstock

Аз съм учен, който изучава рибите, тяхното разнообразие и всички начини, по които те допринасят за океанската среда.

Рибата като храна

Рибите играят важна роля и като хищници, и като плячка в океанските екосистеми. Хиляди видове в океанските и сухоземните екосистеми разчитат на тях за храна - включително и хората.

В екосистемите на кораловите рифове дребните риби се консумират от по-големи и други морски животни. Това означава, че малките рибки са в основата на хранителната верига - те осигуряват енергия на по-големите, както и на други същества.

Връзки между различните видове животни от кораловите рифове. (Global Change Biology, Rogers et al., 2015)

Извън водата много птици, бозайници и влечуги се хранят с риба и разчитат на нея като основен източник на протеини.

Дори сухоземните растения могат да се възползват от присъствието на риби. По западното крайбрежие на САЩ сьомгата, която се завръща в малки потоци след няколко години в морето, функционира като транспортна лента за хранителни вещества. Тя изхранва не само животните, които я ловят, като мечките, но и растенията, които граничат с потоците. Проучванията показват, че някои растения получават 70 % от азота си от сьомгата, която умира на брега на реката или в близост до него.

Хората също зависят от рибата като източник на храна. Тя и други морски продукти са важен източник на протеини за близо 3 милиарда души. Човешките популации се хранят с риба и я следват по целия свят от хиляди години.

Рибите поддържат местообитанията

Рибата е и нещо повече от храна. Докато те самите си търсят нещо за хапване, могат да създават и поддържат важни местообитания за други организми. В екосистемите на кораловите рифове растителноядните контролират растежа на водораслите, като постоянно ги пасят. Без помощта на тези растителноядни риби водораслите биха се разраснали бързо и биха задушили коралите, което на практика ще ги унищожи.

Един от растителноядните видове – рибата папагал - се храни директно с коралите. На пръв поглед това може да изглежда вредно за коралите, но пашата на тези видове всъщност може да увеличи темпа на растеж на кораловата колония.

Доказано е, че изпражненията - да, изпражненията - на рибите папагали са особено хранителни за коралите. Въпросното ако също така е част и от красивите бели пясъчни плажове, на които може би сте се наслаждавали по време на семейна ваканция.

Има и риби, които създават местообитания за други животни и влияят на околната среда, като разместват пясъка, докато се хранят. По този начин те разкриват малки организми, които се крият в него и с които могат да се хранят други животни.

Въпреки факта, че много видове риби са ограничени до океана, тяхното присъствие може да се усети в много местообитания. Те могат пряко и непряко да повлияят на живота на организмите, които зависят от тях за храна и убежище.

Без риби Земята постепенно би загубила красивите си бели пясъчни плажове, екосистемите на кораловите рифове биха обрасли с водорасли, много хора биха останали без храна и бихме загубили някои от най-очарователните същества на планетата.

Автор: Кори Евънс (Kory Evans), доцент по бионауки, Университет Райс (Rice University)

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейния автор. Прочетете оригиналната статия тук.