Не всеки ден се открива нов вид.

Всъщност средно се откриват близо 44 нови вида дневно, а науката идентифицира над 16 000 нови организма годишно.

Много от тях са насекоми, членестоноги, растения или гъби – и всяко подобно откритие само по себе си е забележително.

Този път обаче ставаме свидетели на нещо, което може да се случи веднъж в живота: открит е нов вид дива котка.

Научното ѝ име е Leopardus tilcayo и това е първият нов съвременен вид дива котка, описан от повече от 100 години – след като уругвайската пампасна котка (Leopardus colocola) е официално идентифицирана през 1923 г.

А доказателството е колкото пухкаво, толкова и убедително: 10-годишна котка с прякор Тигрино.

Тигрино – нов вид, който години наред е бил пред очите на учените

Любопитното е, че първият известен представител на вида е бил буквално под носа на учените още от 2017 г. Тигрино живее в убежището за диви животни Senda Verde в боливийския регион Юнгас – екозона от облачни гори, където Андите постепенно се спускат към басейна на Амазонка.

Животното се озовава там, след като преди това е било „осиновено“ от семейство, привлечено от външността му на малко коте. Опитът им да го отглеждат като домашна котка обаче се оказва неуспешен.

Днес вече е ясно защо.

Този внезапно прочул се представител на семейство Коткови – който сега привлича множество любопитни посетители, вероятно опитващи се да спечелят вниманието му с познатото „пс-пс-пс“ – е дълъг едва 46 сантиметра от главата до основата на опашката.

Тежи само 1,4 килограма, което го прави по-малък от средностатистическата домашна котка – истински мъник дори по котешките стандарти.

Генетичният анализ разкрива пет различни вида „тигрови котки“

Голям международен екип от изследователи и природозащитници наскоро описва както този нов вид, така и неговите родствени „тигрови котки“ от генетична и екологична гледна точка. Резултатите са публикувани в научното списание Current Biology.

Учените анализират пълните геноми на 38 представители на рода Leopardus. Сред тях са 30 съвременни котки, включително 12 с вече публикувани геноми, както и осем музейни екземпляра. Подобни ДНК анализи на музейни и древни образци все по-често позволяват на учените да възстановяват историята на популации и видове, която доскоро е оставала скрита.

За сравнение в изследването са включени и два по-далечно свързани вида от т.нар. външна група: по-едрата и значително по-малко напомняща на леопард тръстикова котка (Felis chaus) и пумата (Puma concolor).

Тигровите котки от рода Leopardus – с изключение, разбира се, на L. tilcayo – са познати на науката от повече от век. Видът, дал името на тази група – онцилата (Leopardus tigrinus) – е описан още през 1775 г.

„В съчетание с екологичните изследвания в крайна сметка се надяваме да разберем как човешката дейност ще се отрази върху опазването на тигровите котки“, обясняват изследователите.

Дълго време тези животни са били разглеждани като един широко разпространен вид. Днес обаче учените ги разделят на пет отделни вида, всеки от които вероятно е приспособен към различна среда.

Според изчисленията най-ранното разделяне в еволюционната история на тигровите котки е настъпило преди повече от 2,3 милиона години, след Великия американски биотичен обмен. Това е мащабен процес на разпространение на животински и растителни видове между Северна и Южна Америка, започнал след издигането на Панамския провлак и свързването на двата континента.

Изследователите идентифицират и нов подвид – перуанския Leopardus tigrinus antisuyo. Той се отличава от L. tilcayo с по-късата си козина, по-малко пухкавата опашка и различните шарки. Именно подобни на пръв поглед дребни особености във външния вид помагат на учените да разграничат отделните представители на тигровите котки.

Популациите намаляват от милиони години

За съжаление тигровите котки като цяло са преживели значителен дългосрочен спад на популациите си – на места до 80%. Тази тенденция обхваща последните две геоложки епохи, или период от близо 2,58 милиона години.

Въпреки това нито една от новите проби, анализирани в рамките на изследването, не показва високи нива на близкородствено размножаване. Подобен проблем е наблюдаван при други изолирани или намаляващи популации, включително при древни представители на семейство Коткови като прочутите саблезъби котки.

Но колко представители на новия вид все още живеят в природата, засега остава неизвестно.

„Наистина не знаем колко от тези котки все още има в дивата природа“, отбелязва Паола Ногалес-Аскарунс – природозащитник, подкрепян от National Geographic, съавтор на изследването и един от специалистите, помогнали за идентифицирането на L. tilcayo в убежището.

Името му идва от местните общности

Именно затова L. tilcayo вече играе важна роля за привличането на общественото внимание към опазването на животинските видове и техните местообитания.

Показателно е и самото име на вида. То не е образувано от името на учен или откривател, а произлиза от местното название, използвано от общностите в облачните гори, които познават този миниатюрен „тигър“ от поколения.

Графично резюме, представящо котките и регионите, изследвани в рамките на проучването. (Lescroart et al., Curr. Biol., 2026)

Малкият Тигрино се превръща в посланик на природозащитата

„Само за няколко дни Тигрино се превърна в посланик на природозащитата“, казва Марсело Леви, съосновател на убежището, в което живее животното.

„Той е толкова малко животно, а се превърна в нещо толкова значимо.“

Изследването показва колко ценен инструмент могат да бъдат геномните анализи при разграничаването на външно сходни видове и при установяването на техните специфични потребности. Генетичните технологии вече намират приложение и в далеч по-амбициозни проекти, включително в опити за възстановяване на изчезнали видове чрез генетични и репродуктивни технологии.

Всеки вид тигрова котка трябва да бъде опазван по начин, съобразен с неговите конкретни особености и среда. Според учените това „предполага значителни промени в настоящите стратегии за определяне на предизвикателствата, целите и приоритетите, необходими за гарантиране на дългосрочното им оцеляване“.

Изследването е публикувано в Current Biology.