На домашните котки често се гледа като на лесни за отглеждане домашни любимци - те са независими, тихи и напълно окей с факта да спят през по-голямата част от деня. Но според експерти понякога животът изцяло на закрито може да не стимулира достатъчно ума им.
Продължителната липса на стимули не просто прави живота на любимеца ви скучен – тя може да повлияе както на поведението, така и на физическото му здраве по начини, които можем лесно да не забележите.
Д-р Ан Хоенхаус, ветеринарен лекар във ветеринарномедицинският център „Шварцман“ казва пред Newsweek, че домашните котки действително могат да страдат от липса на достатъчно стимули, макар и признаците невинаги да са очевидни.
„Признаците на недостатъчна стимулация при котките могат трудно да се разграничат от симптоми на заболяване“, обяснява тя.
Поведенията, свързани със скука и стрес, често силно наподобяват медицински проблеми, което затруднява стопаните да ги разпознаят.
Някои от най-честите предупредителни сигнали често се приемат за напълно нормално поведение. Макар и котките да са известни със своята независимост, Хоенхаус отбелязва, че постоянното криене може да е признак на стрес.
Други признаци включват избягване на котешката тоалетна, промени в апетита, повръщане или диария – най-често това се случва, когато рутината се измени, появи се нов член в домакинството и т.н. Прекомерното облизване на козината също може да е сигнал за скука, макар понякога да сочи и към здравословен проблем.
Хедър Алви, сертифициран специалист по поведението на котки, казва, че недостатъчната стимулация е отговорна за много от случаите, с които се сблъсква. Котките могат да реагират с уриниране извън тоалетната, прекомерно мяукане, разрушително поведение, агресия, прекомерно облизване или дори пика (Pica) – състояние, при което се поглъщат неядивни предмети.
Тя също оспорва идеята, че котките са „лесни“ за отглеждане. Макар и да спят често, сънят през целия ден може да е признак на скука, а не на удовлетворение.
Липсата на умствена стимулация може да се отрази и на физическото здраве. Хоенхаус обяснява, че отегчените котки често търсят внимание от стопаните си, което нерядко се бърка с глад. Това може да доведе до прехранване, наддаване на тегло и свързаните с това здравословни проблеми.
„Отегчените котки могат да се опитват да изкопчват внимание от стопаните, което често се възприема като молба за храна. Прехранването води до напълняване, а това от своя страна причинява здравословни проблеми“, казва тя.
Д-р Шърл Бонк допълва, че тези поведенчески промени имат потенциално и други последствия. Котките могат да станат разрушителни, да се нараняват или да развият проблеми като инфекции на пикочните пътища вследствие на уриниране извън тоалетната.
Експертите са единодушни: обогатяването на средата е от съществено значение. По природа котките са ловци, катерачи и изследователи, затова средата им трябва да отразява тези инстинкти. Легло до прозореца, катерушки и интерактивни играчки могат да пресъздадат част от външния свят.
„Котките със силно развит ловен инстинкт, като бенгалските, абисинските или норвежките горски котки, може да изпитват затруднения в домашни условия, защото не могат да задоволят тази своя потребност. Също така много активните породи, като сиамските, могат да имат проблеми, ако не получават достатъчно движение“, казва Бонк.
Хоенхаус препоръчва да се сменят редовно играчките и да се използват прости предмети като кашони или хартиени торби, за да се поддържа интересът на котката. Добра идея е и сетивната стимулация чрез котешка мента или сребърна лоза.
Ежедневното взаимодействие също играе ключова роля, макар и нуждите да варират. Според Бонк като общо правило около 30 минути игра на ден са достатъчни за повечето котки, но по-младите или по-енергичните може да имат нужда от повече. Особено за котки, които живеят сами, редовното внимание и игра със стопанина са от съществено значение.
За да бъдат задоволени нуждите на котката, достъпът до външна среда не е задължителен, но може да обогати живота ѝ, ако се осигури безопасно. Варианти като разходки с нагръдник или специално обезопасени външни пространства (т.нар. catio) позволяват на котките да усетят свежия въздух и нови стимули без допълнителен риск.
В крайна сметка не всички котки реагират еднакво на живот на закрито. Характерът, нивото на енергия и предишният опит определят доколко добре ще се адаптират. Някои процъфтяват, докато други могат да срещнат трудности, ако нуждите им не са напълно удовлетворени.
Една проста промяна може да направи разлика: създаването на спокойно и сигурно място за уединение. Осигуряването на уютно скривалище дава на котките възможност да се отпуснат и да се почувстват защитени.
Без достатъчна стимулация светът на домашната котка може да стане ограничен, но с правилната среда и внимание това не е неизбежно.
