Да, вярно е.
Дори и най-малкото слонче не може да отлепи и четирите си крака от земята едновременно. Причината е чисто анатомична – костите на краката им са насочени право надолу и нямат „пружиниращия“ механизъм (като при котките или хората), който е нужен за отскок. Освен това при тегло от няколко тона един скок би бил изключително опасен за ставите и скелета им.
Любопитно е да ви разкажем също, че слоновете имат невероятно развити сетива – те могат да „чуват“ с краката си. Могат да усетят нискочестотни вибрации (инфразвук) в земята, породени от отдалечени гръмотевични бури или тропота на друго стадо, на разстояние до цели 50 километра.
А изразът „помни като слон“ също не е случаен. Слоновете имат феноменална памет. Но тя не се отнася само за лица и места. Те могат да помнят маршрути до водоизточници, които са посещавали само веднъж преди десетилетия.
Слоновете са и доста съобразителни – те са сред малкото животни (заедно с делфините и някои примати), които преминават „теста с огледалото“. Тоест разбират, че образът в огледалото е техен собствен, а не на друг слон. Те дори го използват, за да изследват части от тялото си, които иначе не виждат.
Много симпатичен факт за слоновете е, че те се поздравяват. Когато два слона се срещнат след дълга раздяла, те изпълняват истински ритуал - преплитат хоботите си (подобно на прегръдка или ръкостискане) и издават специфични нискочестотни звуци, които за нас звучат като тътен, но за тях са израз на силна емоция.
А да не започваме пък за хобота им – истинско чудо на природата: той съдържа над 40 000 мускула (за сравнение: в цялото човешко тяло има около 600-800). С него слонът може да вдигне тежък дънер, но и да откъсне една-единствена тревичка или да обели внимателно фъстък.
Прекрасни са слоновете, нали?
Знаете ли и други любопитни факти за тях?
