Геолози са установили, че африканският континент ще се раздели по-рано, отколкото се смяташе досега. Активен разлом е достигнал „критичен праг“ и в крайна сметка ще се разкъса, за да даде начало на нов океан.
Разбира се, „скоро“ е относително понятие – ще са нужни още няколко милиона години, но в геоложки мащаб това е като мигване.
„Открихме, че разкъсването (рифтингът) в тази зона е по-напреднало и че земната кора е по-тънка, отколкото някой е предполагал,“ казва геоученият Крисчън Роуън от Колумбийския университет.
„Източна Африка е напреднала по-далеч в процеса на разцепване, отколкото се смяташе досега.“
Връзка с произхода на човека
Най-любопитното в това откритие са последиците му за собствената ни история. Турканската рифтова зона в Кения е изключително богата на ранни хомининни фосили, което подсказва, че е била ключово място за човешката еволюция.
Но новите данни сочат, че регионът може да не е бил непременно по-важен за нашите предци от останалите части на Африка – възможно е просто геоложките процеси там да са създали идеални условия за фосилизация.
Континентите никога не стоят на място
Днешното разположение на континентите ни изглежда стабилно, но всъщност те непрекъснато се движат – макар и изключително бавно.
Преди повече от 200 милиона години всички те са били събрани в един суперконтинент, а в далечното бъдеще вероятно отново ще се слеят.
Където тектоничните плочи се сблъскват, се издигат планини. Където се раздалечават – се раждат океани.
Как се ражда нов океан
Източноафриканската рифтова система е класически пример за второто. Африканската плоча в момента се разделя на две: масивната Нубийска плоча на запад и по-малката Сомалийска плоча на изток, която включва и Мадагаскар.
В новото изследване учените се фокусират върху Турканския рифт, простиращ се на стотици километри през Кения и Етиопия. Те анализират сеизмични данни и изчисляват дебелината на земната кора.
Резултатът е впечатляващ: в центъра на рифта кората е едва около 13 километра дебела, докато по краищата достига над 35 километра.
Критичният момент: „шийно изтъняване“
Когато кората в рифтова зона стане по-тънка от около 15 километра, тя навлиза във фаза, наречена „шийно изтъняване“ (necking).
След този момент разпадането на континента става почти неизбежно.
„Колкото по-тънка става кората, толкова по-слаба е тя, което допълнително ускорява процеса на разкъсване,“ обяснява Роуън.
След няколко милиона години ще започне следващият етап – океанизацията.
От разлом към морско дъно
По време на този процес кората се разтяга толкова много, че магма започва да изригва отдолу. Тя се натрупва и охлажда, образувайки нов басейн, който постепенно се превръща в морско дъно.
С времето водите на Индийския океан ще нахлуят и ще запълнят новообразуваното пространство.
Този процес вече започва в Афарската депресия в североизточна Африка, близо до Червено море.
Съвпадение, което не е случайно
Изследователите изчисляват, че Турканският рифт е навлязъл във фазата на шийно изтъняване преди около 4 милиона години, след продължителен период на вулканична активност.
Любопитното е, че това съвпада с възрастта на най-ранните хомининни фосили в региона.
Според учените това едва ли е случайност. С началото на този процес натрупването на седименти се ускорява, което създава перфектни условия за запазване на следи от живот.
„Времевото съвпадение между този тектоничен преход и началото на непрекъснати, дебели пластове с фосили подсказва, че фазата на шийно изтъняване е осигурила ключови условия за съхранението им,“ пишат изследователите.
„Предполагаме, че тези тектонични промени са изиграли основна роля за изключителното палеоантропологично богатство на Турканската рифтова зона.“
Какво следва
Учените смятат, че бъдещи изследвания могат да задълбочат тази връзка между геологията и човешката еволюция.
Изследването е публикувано в списание Nature Communications.
Източник: Science Alert
