Френският инженер и въздухоплавател Анри Жифар осъществява първия полет с управляем балон, станал известен впоследствие като дирижабъл.

На борда на странния за времето си апарат той изминава 27 км от Париж до Трап със средна скорост 9 км/ч и само силният вятър не му позволява да продължи. Самият балон е пълен с водород, а двигателят е парен. Целият апарат тежи близо 400 кг. През целия път Жифар прави завои с дирижабъла, за да покаже, че той действително е управляем. За да осъществи полета, инженерът прави няколко подобрения в парната машина. Сред тях е инжекционна система, вкарваща водата под налягане в парния казан, за да не остане той без пара, когато машината не се движи.

През 1855 г. изобретателят прави нов тип дирижабъл, но той е неуспешен и пада при първия си полет. Жифар се самоубива през 1882 г. на 57-годишна възраст, тъй като започва да ослепява, и дарява имотите си на държавата, за да ги ползва за хуманитарни и научни цели. Името му е сред 72-те, изписани върху Айфеловата кула.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития


622 г. — Мохамед и неговите последователи завършват своята хиджра от Мека до Медина, за да избегнат религиозни гонения.
1689 г. — Български доброволци участват в атаката на Ниш на страната на австрийската армия по време на Австро-турската война.
1801 г. — Грузия е анексирана от Русия.
1852 г. — Проведен е първият полет с дирижабъл от французина Анри Жифар.
1872 г. — В българския храм в Цариград се прочита разпространеното из цяла България послание на Антим I срещу схизмата. Отправени са послания и до всички православни църкви.
1915 г. — България в Първата световна война: С указ на цар Фердинанд I за главнокомандващ на Българската армия е назначен генерал-майор Никола Жеков.
1918 г. — България в Първата световна война: Избухва бунт сред отстъпващите войски на Българската армия, известен като Войнишко въстание.
1923 г. — В Берлин е прожектиран първият озвучен филм.
1925 г. — Български бежански въпрос: 42 Правителство на България депозира молба в Обществото на народите за отпускане на Бежански заем от 3 000 000 английски лири.
1931 г. — Подписана е първата международна конвенция, ограничаваща лова на китове.
1937 г. — Започват първите оперативни учения на българската войска след края на Първата световна война, които се провеждат край Попово и остават в историята като Големите царски маневри.
1948 г. — Създадена е японската компания Хонда.
1957 г. — В Барселона (Испания) е открит най-големият стадион в Европа - Камп Ноу.
1966 г. — Франция извършва детонация на първата си атомна бомба.
1968 г. — Свазиленд е приета в ООН.
1970 г. — На Земята успешно се завръща съветската сонда Луна 16 — първият космически апарат, успял да кацне на повърхността на Луната и да вземе образец от повърхността.
1973 г. — Гвинея Бисау обявява независимост от Португалия.
1975 г. — Дъгъл Хастън и Дъф Скот стават първите британци, които изкачват Еверест.
1988 г. — Канадецът Бен Джонсън поставя световен рекорд от 9.79 секунди на 100 м спринт по време на Летни олимпийски игри 1988, но по-късно е дисквалифициран за допинг.
1990 г. — ГДР формално излиза от Варшавския пакт.
1991 г. — Излиза албумът Nevermind на групата Nirvana.
1992 г. — Стартира първото българско частно радио FM+.
1993 г. — Народом Сианук става за втори път крал на Камбоджа след детронацията си.
1996 г. — САЩ, Китай, Франция, Русия и Англия подписват Международния договор за забрана на ядрените опити.
1998 г. — В Лион (Франция) за пръв път е направена трансплантация на ръка.
2000 г. — Сръбският диктатор Слободан Милошевич губи президентските избори.
2005 г. — Ураганът Рита връхлита САЩ.

Родени

15 г. — Вителий, римски император († 69 г.)
1501 г. — Джироламо Кардано, италиански математик († 1576 г.)
1583 г. — Албрехт фон Валенщайн, германски генерал († 1634 г.)
1717 г. — Хорас Уолпоул, английски писател († 1797 г.)
1820 г. — Александър Дондуков-Корсаков, руски генерал († 1893 г.)
1821 г. — Циприан Норвид, полски поет († 1883 г.)
1859 г. — Радко Димитриев, български генерал († 1918 г.)
1860 г. — Янко Сакъзов, български политик († 1941 г.)
1861 г. — Франц Йосиф фон Батенберг, германски принц († 1924 г.)
1871 г. — Шарлот Дод, английска тенисистка († 1960 г.)
1884 г. — Исмет Иньоню, турски генерал († 1972 г.)
1886 г. — Едуард Бах, британски хомеопат († 1936 г.)
1895 г. — Андре Курнан, американски физиолог, Нобелов лауреат († 1988 г.)
1896 г. — Франсис Скот Фицджералд, американски писател († 1940 г.)
1898 г. — Хауард Уолтър Флори, британски химик, Нобелов лауреат за 1945 г. († 1968 г.)
1901 г. — Александра Адлер, австрийска невроложка († 2001 г.)
1905 г. — Северо Очоа, испански биохимик, Нобелов лауреат за 1959 г. († 1993 г.)
1910 г. — Иван Кисьов, български инженер († 1998 г.)
1911 г. — Константин Черненко, съветски политик († 1985 г.)
1921 г. — Зуко Джумхур, босненски писател († 1989 г.)
1930 г. — Джон Йънг, американски астронавт
1930 г. — Симон Дракул, писател от Република Македония († 1999 г.)
1936 г. — Джим Хенсън, британски художник († 1990 г.)
1938 г. — Александър Александров, български лесовъд
1942 г. — Златина Делирадева, български диригент
1943 г. — Антонио Табуки, италиански писател († 2012 г.)
1943 г. — Здравко Драгнев, български актьор
1946 г. — Атанас Киров, български щангист
1949 г. — Педро Алмодовар, испански режисьор
1951 г. — Красимир Ганев, български журналист
1954 г. — Марко Тардели, италиански футболист
1961 г. — Рашко Ломски, български боксьор
1966 г. — Росен Манчев български художник
1970 г. — Орлин Станойчев български тенисист
1974 г. — Адриан Минуне, румънски певец
1974 г. — Юлиян Янакиев, български футболист
1980 г. — Виктория Пендълтън, английска велосипедистка
1980 г. — Йон Арне Рийзе, норвежки футболист
1980 г. — Петри Пасанен, финландски футболист

Починали

366 г. — Либерий, римски папа (* ? г.)
768 г. — Пипин III, майордом на Австразия (* 714 г.)
1180 г. — Мануил I Комнин, византийски император (* 1118 г.)
1228 г. — Стефан Първовенчани, сръбски владетел и светец (* ок. 1176 г.)
1541 г. — Парацелз, немски лекар (* 1493 г.)
1651 г. — Етиен Паскал, френски любител-математик (* 1588 г.)
1803 г. — Елена Павловна, Велика руска княгиня (* 1784 г.)
1834 г. — Педро I, император на Бразилия (* 1798 г.)
1883 г. — Филип Велев, български книжовник и учител (* 1818 г.)
1904 г. — Нилс Риберг Финсен, датски лекар, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1860 г.)
1905 г. — Анастас Дуневски, български революционер (* 1873 г.)
1905 г. — Борис Тодев, български революционер (* 1877 г.)
1905 г. — Никола Асланов, български революционер (* 1875 г.)
1905 г. — Христо Димитров Кутруля, български революционер (* ? г.)
1908 г. — Мицо Врански, български революционер (* 1866 г.)
1909 г. — Кирил Стоянов, български революционер (* 1878 г.)
1920 г. — Инеса Арманд, руска комунистка (* 1874 г.)
1920 г. — Петер Карл Фаберже, руски бижутер (* 1846 г.)
1945 г. — Ханс Гайгер, немски физик (* 1882 г.)
1947 г. — Тома Баялцалиев, български революционер (* 1870 г.)
1953 г. — Бертолд Фиртел, австрийски поет, драматург и режисьор (* 1885 г.)
1953 г. — Лусиен Леви-Дурмер, френски художник и грънчар (* 1865 г.)
1960 г. — Владимир Димитров — Майстора, български живописец (* 1882 г.)
1967 г. — Роберт ван Хюлик, нидерландски китаист (* 1910 г.)
1980 г. — Иван Остриков, български писател и драматург (* 1929 г.)
2003 г. — Благой Шклифов, български езиковед (* 1935 г.)
2004 г. — Франсоаз Сеган, френска писателка (* 1935 г.)
2006 г. — Димитър Инкьов, български писател (* 1932 г.)
2007 г. — Андре Горц, френски журналист и философ (* 1923 г.)

Празници

Гвинея Бисау — Ден на независимостта (1973 г., от Португалия, национален празник)
Доминиканска република — Празник на Божията майка от Лас Мерседес
Камбоджа — Празник на конституцията и коронацията
Тринидад и Тобаго — Ден на републиката
ЮАР — Ден на националното наследство