19 януари 1937 г. - Хауърд Хюз поставя световен рекорд за скорост със самолет

19 януари 2019 г., 00:00
528

VectorPic / Shutterstock

На 19 януари 1937 г. 31-годишният Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост със самолет, като прелита от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа 28 минути и 25 секунди.

След това на 10 юли 1938 г. той поставя нов рекорд, като извършва за 91 часа околосветски самолетен полет. Затова през 1938 г. летището на Хюстън (Тексас) е преименувано на „Летище Хауърд Хюз”, но старото име е върнато поради възраженията на гражданите летището да носи името на жив човек.

Няма как да не поясним, че това е същият Хауърд Хюз, който е прославен не само като американски пилот-рекордьор и авиоконструктор, но е известен кинопродуцент, прочут плейбой, невероятен ексцентрик, авантюрист, един от най–богатите хора в света и една от най-противоречивите личности в историята на САЩ. Проявява особено ексцентрично поведение в залеза на живота си.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

383 г. — Аркадий е обявен за император на източната Римска империя.
1419 г. — Стогодишна война: Град Руан се предава на английския крал Хенри V и по този начин Нормандия става част от Англия.
1764 г. — Джон Уилкс е изгонен от Камарата на общините заради подривна дейност и клеветничество.
1806 г. — Великобритания окупира нос Добра надежда.
1829 г. — Състои се премиерата на "Фауст" от Гьоте.
1839 г. — Британската източноиндийска компания превзема Аден.
1853 г. — Състои се премиерата на операта "Трубадур" на Джузепе Верди в Рим.
1861 г. — Джорджия става 5-я щат, отделил се от САЩ след Южна Каролина, Мисисипи и Алабама.
1899 г. — Судан става кондоминиум на Великобритания и Египет.
1915 г. — Първата световна война: При първата в света бомбардировка на цивилно население германски цепелини бомбардира градовете Грейт Ярмут и Кингс Лин във Великобритания, загиват над 20 души.
1918 г. — Финландска гражданска война: Първи тежки сражения между Червената гвардия и Бялата гвардия.
1920 г. — Сенатът на САЩ гласува против присъединяването на държавата към Обществото на народите.
1938 г. — За първи път в света започва серийно производство на леки автомобили с дизелов двигател от американската фирма "Дженерал Моторс".
1941 г. — Втората световна война: Великобритания напада контролираната от Италия Еритрея в Етиопия.
1942 г. — Втората световна война: Япония напада Бирма.
1945 г. — Втората световна война: Съветската армия освобождава Лодз. От 230 000 жители през 1940, по-малко от 900 оцеляват след Нацистката окупация.
1946 г. — Генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния изток за съдене на японски военнопрестъпници.
1955 г. — Играта "Скрабъл" се появява на пазара.
1966 г. — Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия.
1969 г. — Студентът Ян Палах умира, след като три дена преди това се самозапалва в Прага в знак на протест срещу инвазията на СССР в Чехословакия през 1968. Погребението му се превръща също в значим протест.
1977 г. — Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира Ива Тогури д'Акино, известна като "Токийската роза".
1977 г. — В Маями, щата Флорида, пада сняг за първи път в известната история на града.
1981 г. — САЩ подписва споразумение с Иран за освобождаването на 52-мата американски заложници, държани 14 месеца в плен.
1983 г. — Нацисткият Военният престъпник Клаус Барби е арестуван в Боливия.
1983 г. — Apple Computer известява за появата на "Apple Lisa" — първият си персонален компютър с графичен потребителски интерфейс и компютърна мишка.
1989 г. — Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти.
1993 г. — IBM обявява, че е регистрирана загуба от $4,97 милиарда за изминалата 1992 година — най-голямата загуба за една година на дадена корпорация в историята на САЩ.
1997 г. — След повече от 30 години Ясер Арафат се завръща в Хеброн и участва в честването по случай присъединяването на последния, контролиран от израелците, град на Западния бряг.
2007 г. - Арменският журналист Хрант Динк е застрелян пред офиса на вестника, в който работи, от 17-годишен турски националист.

Родени

399 г. — Елия Пулхерия, Императрица на Източната Римска империя († 453 г.)
840 г. — Михаил III, византийски император († 867 г.)
1544 г. — Франсоа II, крал на Франция († 1560 г.)
1736 г. — Джеймс Уат, британски изобретател († 1819 г.)
1798 г. — Огюст Конт, френски философ, един от основоположниците на позитивизма († 1857 г.)
1803 г. — Сара Хелън Уитман, американска поетеса († 1878 г.)
1807 г. — Робърт Лий, генерал от Армията на Конфедерацията по време на Американската гражданска война († 1870 г.)
1809 г. — Едгар Алън По, американски писател († 1849 г.)
1833 г. — Ели Дюкомен, швейцарски политик, Нобелов лауреат († 1906 г.)
1839 г. — Пол Сезан, френски художник († 1906 г.)
1849 г. — Владимир Давидов, руски артист († 1925 г.)
1853 г. — Иван Салабашев, български политик († 1924 г.)
1859 г. — Шарл Дил, френски учен, историк († 1944 г.)
1860 г. — Стефан Белов, български военен деец († 1931 г.)
1863 г. — Вернер Зомбарт, немски икономист († 1941 г.)
1864 г. — Иван Пеев-Плачков, български политик († 1942 г.)
1865 г. — Валентин Серов, руски художник († 1911 г.)
1871 г. — Даме Груев, български революционер († 1906 г.)
1875 г. — Георги Константинов, български революционер († 1969 г.)
1879 г. — Симеон Радев, български публицист, дипломат и историограф († 1967 г.)
1882 г. — Александър Миленков, български художник († 1971 г.)
1883 г. — Херман Абендрот, немски диригент, професор († 1956 г.)
1884 г. — Георги Кьосеиванов, български политик († 1960 г.)
1890 г. — Иван Зонков, деец на БКП († 1938 г.)
1900 г. — Иван Христов, български художник († 1987 г.)
1900 г. — Лесли Уайт, американски антрополог († 1975 г.)
1902 г. — Георгий Острогорски, руски византолог († 1976 г.)
1908 г. — Радка Йосифова, преподавателка по народно пеене, първата „Мис България“
1912 г. — Леонид Канторович, руски икономист и математик († 1986 г.)
1918 г. — Васил Величков, първият български пилот († 1984 г.)
1920 г. — Иван Пачников, български лекар и общественик
1920 г. — Хавиер Перес де Куеляр, перуански дипломат
1921 г. — Патриша Хайсмит, американска писателка († 1995 г.)
1922 г. — Йежи Кавалерович, полски кинорежисьор
1922 г. — Христо Данов, български юрист († 2003 г.)
1923 г. — Ивайло Петров, български писател († 2005 г.)
1923 г. — Маркус Волф, немски офицер († 2006 г.)
1926 г. — Тодор Гогов, български политик
1929 г. — Ред Амик, американски автомобилен състезател († 1995 г.)
1936 г. — Стойко Факиров, български химик, професор
1943 г. — Джанис Джоплин, блус, рок-енд-рол, блус-рок и психеделик-рок певица († 1970 г.)
1946 г. — Генадий Кузмин, украински шахматист
1946 г. — Джулиан Барнс, британски писател
1946 г. — Доли Партън, американска кънтри певица, композиторка и киноактриса
1947 г. — Род Евънс, английски рокпевец
1951 г. - Стефчо Стойков, български писател
1954 г. — Синди Шърман, американска фотографка и режисьорка
1955 г. — Саймън Ратъл, английски диригент
1958 г. — Алън Стийл, американски писател-фантаст
1959 г. — Петя Силянова, българска актриса
1966 г. — Стефан Едберг, шведски тенисист
1967 г. — Хавиер Камара, испански актьор
1968 г. — Светослав Малинов, български политик
1969 г. — Предраг Миятович, черногорски футболист
1970 г. — Александър Бох, германски автомобилен състезател
1972 г. — Борислав Цеков, български политик
1972 г. — Калина Сакскобургготска, дъщеря на Симеон II
1975 г. — Александър Александров , български футболист
1976 г. — Марша Томасън, британска актриса
1980 г. — Дженсън Бътън, британски пилот от Формула 1
1984 г. — Исмаел Бланко, аржентински футболист
1985 г. — Бени Файлхабер, американски футболист
1985 г. — Елиът Уорд, английски футболист
1986 г. — Клаудио Маркизио, италиански футболист
1991 г. — Петра Мартич, хърватска тенисистка
1989 г. - Стоян Иванов, български рап изпълнител

Починали

923 г. — Мохамед ибн Джарир ал-Табари, персийски историк (* 839 г.)
1526 г. — Изабела Хабсбург, австрийска ерцхерцогиня и кралица на Дания, Норвегия и Швеция, съпруга на крал Кристиан II. (* 1501 г.)
1547 г. — Хенри Хауард, граф на Съри, английски поет (* 1517 г.)
1576 г. — Ханс Закс, немски поет и драматург (* 1494 г.)
1629 г. — Абас I Велики, шах на Иран (* 1571 г.)
1825 г. — Феодосий Шчедрин, руски скулптор (* 1751 г.)
1865 г. — Пиер-Жозеф Прудон, френски философ - анархист (* 1809 г.)
1869 г. — Карл фон Райхенбах, германски химик (* 1788 г.)
1881 г. — Франсоа Мариет, френски археолог, създател на Египетския музей в Кайро (* 1821 г.)
1908 г. — Георги Данчов, български художник и революционер (* 1846 г.)
1913 г. — Йосиф Ангелов, български офицер (* 1857 г.)
1927 г. — Шарлота Белгийска, императрица на Мексико (* 1840 г.)
1929 г. — Цветко Дрончилов, български просветен деец (* 1841 г.)
1930 г. — Франк Рамзи, английски математик (* 1903 г.)
1931 г. — Димитър Бръзицов, български публицист (* 1858 г.)
1931 г. — Петър Пешев, български политик и юрист (* 1858 г.)
1938 г. — Бранислав Нушич, сръбски писател (* 1864 г.)
1947 г. — Мануел Мачадо, испански поет (* 1874 г.)
1947 г. — Тане Николов, български революционер (* 1873 г.)
1952 г. — Валтер фон Болтенщерн, германски офицер (* 1889 г.)
1954 г. — Димитър Божиков, български революционер (* 1866 г.)
1965 г. — Яким Якимов, български учен (* 1900 г.)
1969 г. — Ян Палах, чешки студент, починал след самозапалване (* 1948 г.)
1987 г. — Лоурънс Колберг, американски психолог (* 1927 г.)
1990 г. — Ошо, индийски и американски духовен учител и философ (* 1931 г.)
1991 г. — Джон Ръсел, американски актьор (* 1921 г.)
1996 г. — Дон Симпсън, американски филмов продуцент (* 1943 г.)
1997 г. — Клифърд Скот, английски психоаналитик (* 1903 г.)
1997 г. — Тодор Андрейков, български актьор (* 1933 г.)
1998 г. — Карл Пъркинс, американски китарист (* 1932 г.)
2000 г. — Бетино Кракси, италиански политик и държавник (* 1934 г.)
2002 г. — Вава, бразилски футболист (* 1934 г.)
2002 г. — Франц Инерхофер, австрийски писател (* 1944 г.)
2004 г. — Александър Сталийски, български политик (* 1925 г.)
2006 г. — Уилсън Пикет, американски соул певец (* 1941 г.)
2007 г. — Хрант Динк, арменски писател и журналист (* 1954 г.)

Празници

Балтимор (САЩ) — Ден на Едгар Алън По
Тексас (САЩ) — Ден в памет на героите на Конфедерацията

Ключови думи:
Коментари