28 март 1910 г. - Анри Фабр осъществява първия успешен полет с хидроплан

28 март 2019 г., 00:00
222

Aleksandra Malinina / Shutterstock

Анри Фабр осъществява първия успешен полет с хидроплан край Мартиг, близо до Марсилия, Франция.

Фабр не е единственият човек, който се опитва да построи самолет, който излита от водата, лети успешно и се приземява отново във водата. Успешно. Други изобретатели също правят множество опити – дори още преди братята Райт да успеят да излетят и да се приземят в Кити Хоук. Австриецът Уилям Крес създава хидроплан през 1901 г., който излита от река Сена, но не със собствена енергия – теглен е от параход. Луи Блерио от Франция и Глен Къртис от САЩ също правят опити, като Къртис успява година след Фабр.

Hydravion на Фабр е имал рамка от ясен с памучно покритие. Поплавъкът пък е бил изработен от шперплат. Тежал над един тон, а размахът на крилете е достигал 14 метра.

Фабр никога не е пилотирал самолет преди този паметен мартенски ден през 1910 г. След като стартира 7-цилиндровия двигател Gnome с 50 конски сили и полита на височина 2 метра над водата. Hydravion изминава около 2 км със скорост 24.5 км/ч.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    37 г. — Сенатът на Римската империя удостоява император Калигула с титлата Принципат.
•    193 г. — Римският император Пертинакс е убит от Преторианската гвардия, която после продава властта му на търг на Дидий Юлиан.
•    845 г. — Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани вероятно от Рагнар Лодброк, който събира голям налог, за да напусне града.
•    1776 г. — В Москва е създаден Болшой театър.
•    1802 г. — Астрономът Хайнрих Вилхелм Олберс открива 2 Палада — втория известен астероид след 1 Церера.
•    1844 г. — В Испания е създадена жандармерията — военизирана полиция за борба с повсеместния бандитизъм в страната.
•    1854 г. — Кримска война: Франция обявява война на Русия.
•    1857 г. — В Петербург е открита първата девическа гимназия в Русия.
•    1859 г. — В Цариград започва да излиза в. „България“ под редакцията на Драган Цанков.
•    1871 г. — Учредена е Парижката комуна.
•    1885 г. — В САЩ официално е създадена Армията на спасението.
•    1891 г. — В Лондон се провежда първото световно първенство по вдигане на тежести.
•    1910 г. — Първият хидроплан, конструиран от французина Анри Фабр, излита край Марсилия.
•    1920 г. — При опустошително торнадо по време на празника Палмова неделя в района на Големите езера (САЩ) загиват над 380 души, други 1700 са ранени.
•    1921 г. — Китайският параход Хонконг потъва след сблъсък в подводна скала, загиват 1094 души.
•    1930 г. — Турция променя името на Константинопол на Истанбул, а на Онгора — на Анкара.
•    1939 г. — Гражданска война в Испания: Войната завършва с превземането на Мадрид от генералисимус Франсиско Франко.
•    1940 г. — В Солун започва изграждането на сградата на Международния мострен панаир.
•    1940 г. — В САЩ е открит нов изотоп на урана — плутоний 239.
•    1973 г. — Марлон Брандо изпраща актрисата индианка Сачийн Малкото перо да приеме неговата награда „Оскар“, за да може тя да протестира срещу дискриминацията на коренното население в САЩ.
•    1973 г. — Възродителен процес: 500 служители на МВР влизат в село Корница (Благоевградска област) за насилствена смяна на мюсюлманските имена, при оказаната съпротива са убити трима селяни.
•    1974 г. — Николае Чаушеску е избран за президент на Румъния.
•    1979 г. — След 30-дневна експлоатация вторият реактор на АЕЦ, разположена на остров Три Майл (САЩ), аварира, което е най-голямата ядрена авария в страната и става причина за закриване на 53 от 129 АЕЦ-a.
•    1983 г. — Среща в София на учени от балканските страни на тема „Балканите — безядрена зона“.
•    1994 г. — В България започват протести на частните издатели и радио разпространители против Закона за добавена стойност — до 31 март с.г. големите всекидневници не излизат.
•    1994 г. — При улични боеве в Йоханесбург (ЮАР) между привърженици на Зулу и на Африкански национален конгрес загиват 18 души, а стотици са ранени.
•    2005 г. — При земетресение с епицентър край остров Суматра, с магнитуд 8,7 по Скалата на Рихтер, загиват около 2000 души в Индонезия и Сингапур.
•    2009 г. — От 20:30 до 21:30 (българско време) е проведен Часът на земята.

Родени

•    1472 г. — Фра Бартоломео, италиански художник († 1517 г.)
•    1515 г. — Св. Тереза Авилска, испанска монахиня и писателка († 1582 г.)
•    1592 г. — Ян Амос Коменски, чешки мислител († 1670 г.)
•    1609 г. — Фредерик III, крал на Дания († 1670 г.)
•    1663 г. — Лудвиг Крафт фон Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1713 г.)
•    1750 г. — Франсиско де Миранда, латиноамерикански революционер († 1816 г.)
•    1800 г. — Йохан Георг Ваглер, германски зоолог († 1832 г.)
•    1833 г. — Нил Попов, руски историк († 1891 г.)
•    1840 г. — Емин паша, судански изследовател († 1892 г.)
•    1862 г. — Аристид Бриан, френски политик, Нобелов лауреат през 1926 († 1932 г.)
•    1866 г. — Джими Рос, шотландски футболист († 1902 г.)
•    1868 г. — Максим Горки, руски писател († 1936 г.)
•    1871 г. — Аврам Гачев, български политик († 1941 г.)
•    1874 г. — Стефан Минчев, български литератор († 1912)
•    1882 г. — Георги Скрижовски, български революционер († 1925 г.)
•    1887 г. — Димчо Дебелянов, български поет († 1916 г.)
•    1890 г. — Пол Уитман, американски музикант († 1967 г.)
•    1892 г. — Корнел Хейманс, белгийски физиолог, Нобелов лауреат през 1938 г. († 1968 г.)
•    1897 г. — Сеп Хербергер, немски футболист († 1977 г.)
•    1910 г. — Ингрид, кралица на Дания († 2000 г.)
•    1914 г. — Бохумил Храбал, чешки писател († 1997 г.)
•    1915 г. — Джей Ливингстън, американски композитор († 2001 г.)
•    1921 г. — Дърк Богард, британски актьор († 1999 г.)
•    1923 г. — Владислав Молеров, български актьор († 1996 г.)
•    1925 г. — Владимир Гоев, български художник († 2013 г.)
•    1928 г. — Збигнев Бжежински, американски политолог
•    1929 г. — Вера Мутафчиева, българска писателка († 2009 г.)
•    1930 г. — Джеръм Фридман, американски физик, Нобелов лауреат
•    1936 г. — Божидар Абрашев, български политик († 2006 г.)
•    1936 г. — Марио Варгас Льоса, перуански писател, Нобелов лауреат
•    1939 г. — Продан Нончев, български актьор
•    1946 г. — Алехандро Толедо, президент на Перу
•    1948 г. — Даян Уийст, американска актриса
•    1951 г. — Панайот Панайотов, български певец
•    1952 г. — Андрей Даниел, български художник
•    1953 г. — Тома Томов, български политик
•    1955 г. — Ивайло Дичев, български писател
•    1959 г. — Ангел Грънчаров, български философ
•    1968 г. — Джон Ли, британски барабанист († 2002 г.)
•    1970 г. — Винс Вон, американски актьор
•    1973 г. — Танер Али, български политик
•    1975 г. — Иван Елгера, испански футболист
•    1981 г. — Джулия Стайлс, американска актриса
•    1985 г. — Станислас Вавринка, швейцарски тенисист
•    1986 г. — Лейди Гага, певица

Починали

•    193 г. — Пертинакс, римски император (* 126 г.)
•    1285 г. — Мартин IV, римски папа (* ок. 1210)
•    1378 г. — Григорий XI, римски папа (* ок. 1336)
•    1687 г. — Константин Хьойгенс, холандски поет и композитор (* 1596 г.)
•    1712 г. — Ян ван дер Хейден, холандски художник и изобретател (* 1637 г.)
•    1794 г. — Маркиз дьо Кондорсе, френски математик, философ и политолог (* 1743 г.)
•    1811 г. — Доситей Обрадович, сръбски писател (* ок. 1740)
•    1881 г. — Модест Мусоргски, руски композитор (* 1839 г.)
•    1884 г. — Леополд, херцог на Олбани, син на кралица Виктория (р. 1853)
•    1892 г. — Константин фон Алвенслебен, немски генерал (* 1809 г.)
•    1903 г. — Тодор Саев, български военен и революционер (* 1872 г.)
•    1916 г. — Павел Плеве, руски офицер (* 1850 г.)
•    1941 г. — Вирджиния Улф, британска писателка и феминистка (* 1882 г.)
•    1943 г. — Сергей Рахманинов, руски композитор, пианист и диригент (* 1873 г.)
•    1953 г. — Джим Торп, американски лекоатлет (* 1888 г.)
•    1969 г. — Дуайт Айзенхауер, 34-ти президент на САЩ (* 1890 г.)
•    1976 г. — Антон Маринович, български режисьор (* 1907 г.)
•    1985 г. — Георги Караиванов, български поет (* 1897 г.)
•    1985 г. — Марк Шагал, френски художник от беларуски произход (* 1887 г.)
•    1994 г. — Йожен Йонеско, драматург и писател (* 1909 г.)
•    2001 г. — Въло Радев, български режисьор (* 1923 г.)
•    2004 г. — Питър Устинов, английски актьор (* 1921 г.)

Празници

•    Българска православна църква — княз Боян Български
•    Азербайджан — Ден на националната сигурност
•    Либия — Тържества по повод края на британското присъствие и Ден на евакуацията
•    Сърбия — Ден на Конституцията
•    Тибет — Ден на Освобождението на робите
•    Чехия и Словакия — Ден на учителя
•    ЮАР — Ден на семейството

Ключови думи:
Коментари