Има един незаслужено забравен телевизионен жанр, който незабавно трябва да бъде върнат на екрана: а именно, да сблъскваш едно опасно нещо с друго опасно нещо и да наблюдаваш последвалата експлозия.

През 2012 г. продуценти от Великобритания, САЩ и Германия правят точно това — купуват Boeing 727 и го разбиват в пресъхнало езерно корито в Мексико, за да отговорят на вечния въпрос: къде е най-добре да седите при самолетна катастрофа, ако основната ви цел е да оцелеете?

През 1984 г. телевизионни продуценти се заемат с друг въпрос, който очевидно е вълнувал мнозина: какво ще се случи, ако влак се блъсне в контейнер за ядрен материал със скорост около 160 километра в час?

Експериментът, който милиони гледат на живо

На 17 юли 1984 г. милиони хора по света се включват пред телевизорите си, за да видят именно това. Още около 2000 специално поканени гости наблюдават зрелището отблизо, докато локомотив British Rail Class 46 се устремява към контейнера. Целта е да се провери неговата безопасност при тежка авария.

Какво представляват ядрените транспортни контейнери?

Но какво всъщност представляват тези ядрени „фласки“ или транспортни контейнери? Не би ли трябвало ядрените отпадъци да се съхраняват в специализирани съоръжения — или да бъдат погребани дълбоко под земята в мрачна ядрена гробница, която да не бъде отваряна 1000 години? Донякъде — да. Но понякога те все пак трябва да бъдат превозвани, например за допълнителна преработка на друго място. Когато това се налага, отпадъчните материали обикновено се транспортират именно в такива масивни контейнери, често върху железопътни платформи.

„Обикновено те са изработени от кована стомана с дебелина 25 см [около 10 инча] и тежат около 100 тона. Могат да поберат до пет тона ядрен материал“, обяснява Pacific Nuclear Transport, Ltd. „Контейнерите позволяват ядреният материал да се превозва с различни видове транспорт, защитават работниците от радиация, отвеждат ефективно топлината и са проектирани така, че да издържат на тежки аварии.“

И както милиони зрители научават през 1984 г., те наистина издържат. Изправете един от тези контейнери срещу влак, движещ се със 100 мили в час, и едва ли бихте заложили на влака.

Сблъсъкът: влакът е унищожен, контейнерът остава цял

Както се очаква, след засилка от 12,9 километра (8 мили) влакът се врязва в ядрения контейнер и е напълно унищожен. Далеч по-важното е, че самият контейнер остава цял и по време на умишления сблъсък губи съвсем малко налягане.

Какво научаваме от това? Не чак толкова много, което не би могло да бъде установено и чрез по-стандартни изпитания. Истинската цел на демонстрацията е друга: да покаже пред широката публика, че ядрен материал може да бъде превозван безопасно през страната.

„Тези контейнери са изключително, изключително безопасни“, казва Уолтър Маршал, председател на Central Electricity Generating Board, в телевизионно интервю малко след сблъсъка. „Хората изобщо не бива да се тревожат за транспортирането на отработено гориво.“

„Обществото наистина би трябвало да бъде спокойно. Да, беше скъпо, но мисля, че хората имат основание да са удовлетворени — и точно това оправдава разходите“, добавя той.

Какво показват годините след зрелищния тест

Не е ясно колко от хората, притеснени от ядрените отпадъци, са променили мнението си само защото са видели как влак се разбива в такъв контейнер в скъпоструваща телевизионна демонстрация. През следващите години обаче протестите срещу подобни превози постепенно затихват.

Междувременно във Великобритания са транспортирани значителни количества ядрени отпадъци.

„През 2014 г. Public Health England изчисли, че всяка година по пътищата се превозват приблизително 110 000 транспортни контейнера, а още 1500 — по железопътната мрежа“, обяснява Сара Брайсън, специалист по транспорта в Nuclear Waste Services, пред South Copeland GDF Community Partnership — партньорство, свързано със съоръжение за геоложко погребване на ядрени отпадъци.

„Всички тези превози са извършени без нито един сериозен инцидент, откакто транспортирането на ядрен материал започва през 60-те години. Тази безупречна история на безопасност се дължи на строг контрол, а опаковките и контейнерите преминават през сериозни изпитания, за да се гарантира, че остават безопасни независимо какво им се случва.“

По-стандартните тестове, допълва тя, включват изпускане на контейнерите от различни височини и излагането им на температури до 800°C (1472 градуса по Фаренхайт) — напомняне, че темата за ядрените бедствия не се изчерпва само със зрелищни телевизионни експерименти.