Причината радиоактивните вещества да са толкова опасни, е, че те йонизират много силно. Лъчението „избива” електроните от атомите и молекулите. Така се създават йони, които са в състояние да „изгонят” електрони от електронните обвивки на други молекули около тях. И също като ефекта на доминото в една клетка може молекула след молекула да бъдат променени и в най-лошия случай – разрушени. Те престават да работят и клетката умира или се изражда в ракова.

Най-важната молекула в една клетка е ДНК. По принцип тя има молекулярни механизми за „ремонт” и се справя съвсем успешно с естествената радиация, идваща от Космоса, от земята или при медицински преглед с рентген или томограф. Ако дозата лъчение не надхвърли определена стойност, клетките в човешкия организъм се справят с нея. Колко е висока тази стойност обаче не е лесно да се определи. Някои органи са по-чувствителни от други. Това обяснява защо при ядрен инцидент трябва да се взимат таблетки калиев йодид. Щитовидната жлеза, отговаряща за производството на жизненоважни хормони, се нуждае от йод, за да функционира. И тъй като организмът не произвежда йод, си го доставя от външни източници.

Щитовидната жлеза обаче не може да различи радиоактивен от нерадиоактивен йод – тя поема какъвто намери. А след ядрен инцидент във въздуха обикновено има радиоактивен йод-131. Затова, ако преди човек да вдиша замърсения въздух, вземе голямо количество йод, щитовидната жлеза ще е задоволена, няма да преработи опасния радиоактивен йод и той просто ще напусне организма с урината.