Мария Кюри и радиацията: една опасна любов
Полоний. Силно радиоактивен химически елемент, кръстен на Полша.
Защо пък точно на нея? Може и да сте забравили - така го нарича откривателката му, френската изследователка от полски произход Мария Кюри, която, макар и в чужбина, никога не забравя родината си.
Научните открития понякога имат интересна история. Често тя е преплетена тясно със съдбата на откривателя им. При Мария Кюри научната кариера върви ръка за ръка със задълженията й на съпруга и майка, преподавател, активист за събиране на дарения през войната, патриот до последния й ден. И все пак толкова е запленена от своите науки – физика и химия, че фундаменталните й постижения, свързани с безкрайни опити с радиоактивни изотопи, най-накрая й костват живота.
Бъдещата нобелистка се ражда на 7 ноември 1867 г. като Мария Склодовска във Варшава, тогава във владенията на Русия. Тя е най-малкото от петте деца в
семейство, където науката е на почит от поколения.
Баща й Владислав Склодовски преподава математика и физика и в същото време е директор на две мъжки гимназии във Варшава. Майка й Бронислава е работеща жена, която ръководи престижен колеж във Варшава. Мария живее в семейство, където бащата е атеист, а майката е ревностна католичка. Трагедиите, които сполетяват многолюдната фамилия обаче, карат Мария по-късно да се отчужди от вярата и да стане агностик.
Майката Бронислава оказва огромно влияние върху дъщеря си Маня - така я наричат вкъщи. Тя е затрупана от домашните задължения и работа в колежа. Въпреки това намира време за всичко, като изработва на ръка обувките на всичките си деца. Семейството няма големи доходи. Отначало живее в апартамент в задната част на колежа, където се ражда и Мария.
В пренаселеното жилище по-късно се нанася и братът на бащата, но скрива от тях, че е болен от туберкулоза. По това време тя е заразна и нелечима болест. Вероятно Бронислава се заразява от него. Скъпите санаториуми в Южна Франция не помагат и тя умира през 1878 г., когато Мария е едва на 9 години. Трагедията за малкото момиче е огромна, тя не може да спре да плаче на погребението.
По-късно Мария и сестрите й често играят на игра, в която гениален лекар открива чудодейно лекарство. Чувствителното и интелигентно дете започва да мечтае за наука и медицина, които да помагат на хората, и този стремеж не го напуска през целия живот.
Първите си уроци по физика и химия Мария получава от баща си. Тя е брилянтна ученичка, жадна за знания. Известно време помага в лабораторията на свой братовчед във Варшава.
Там я вижда руският химик Дмитрий Менделеев,
приятел на баща й, който й предрича блестящо бъдеще, ако продължи да се занимава с химия.
Във Варшавския университет обаче не приемат жени.