Ново изследване проучи стотици бездомни кучета, бродещи из развалините на атомната електроцентрала в Чернобил, и откри, че излагането на радиация вероятно ги е направила генетично различни от останалите по света.

След ядрената катастрофа в Чернобил на 26 април 1986 г. около 120 000 души, живеещи в околностите и в близкия град Припят, са принудени да се евакуират и да напуснат домовете си. В това число влизат и много домашни кучета, които напук на всичко успяват да създадат стабилна популация, която все още живее в облъчената земя в района на разпадащата се електроцентрала.

В ново проучване учените се опитват да научат повече за необичайните популации от кучета, живеещи в района на Чернобил, които всеки ден са принудени да живеят в една изключително замърсена околна среда.

С помощта на кръвни проби, събрани от бездомните животни между 2017 и 2019 г., те анализират генетичния код на 302 кучета от популации, живеещи в самата електроцентрала, както и такива на разстояние от 15 до 45 км от мястото на бедствието.

Учените проучват ДНК-то на кучетата, живеещи в близост до Чернобил, и веднага установяват, че те са генетично различни от домашните любимци, живеещи в други части на света, което според изследователите е отражение на йонизиращата радиация, на която са били изложени поколения наред.

Новото изследване установява, че тази популация съдържа общо 15 сложни семейни структури, които са уникални в сравнение с други кучета. Същевременно става ясно, че кучетата се придвижват в различни райони и се размножават свободно помежду си.

"Мисля, че най-забележителното в проучването е, че идентифицираме популации от кучета, живеещи в и в сянката на реактора, и можем да определим кои са те само като погледнем техния ДНК профил. Мисълта за семейства, живеещи на места като тези в близост до пръти с отработено гориво, е невероятна и говори за устойчивостта на кучетата като вид", казва пред IFLScience Илейн Острандер, автор на изследването и генетик в Националния институт за изследване на човешкия геном към Националния здравен институт на САЩ.

"Откриваме също така, че кучетата, които сега живеят в зоната на изключване, вероятно са потомци на домашни любимци от хора, които са избягали от района при експлозията. Можем да видим историята на тези домашни любимци, запечатана в ДНК на кучетата, които днес живеят в зоната на изключване", обяснява Острандер.

По последни данни до 800 полудиви кучета може да са живели в земите около Чернобил, включително в силно замърсените зони, като например в Новото безопасно затворено помещение в Чернобил.

Кучетата са категоризирани като полудиви, тъй като имат известни сблъсъци с хора. Известно е, че работниците и изследователите в района хранят животните, а ветеринарните лекари от време на време го посещават, за да актуализират ваксините им и да лекуват медицинските им проблеми.

Сега, когато изследването показва, че е възможно надеждно да се разграничат различните популации кучета от Чернобил, изследователите се надяват да проверят дали генетичните различия оказват влияние върху тяхното здраве, външен вид и поведение. Това може дори да хвърли светлина върху генетични мутации, които помагат на животните да оцелеят в условията на радиация, казват изследователите.

"В идеалния случай бихме искали да открием варианти, които ДНК-то е придобила през 15-те поколения след инцидента и които позволяват оцеляването в среда с високо радиационно облъчване спрямо среда с ниско радиационно облъчване", обяснява Острандер.

Всичко това е все още в начален етап, но изследователите са изключително доволни, че могат да покажат как вече може да се извърши изключително подробен генетичен анализ дори на група бездомни кучета.

Статията е публикувана в Science Advances.

Източник: IFLScience