Никой любител на домашни любимци не иска да чуе това, но около 6 милиона кучета само в САЩ получават диагноза рак всяка година. Ракът, уви, е водещата причина за смърт при кучетата. И все пак има повод за надежда — учените работят активно по темата.
Ново изследване показва, че определени видове бактерии в чревния микробиом на кучета с рак са свързани с това колко дълго животните оцеляват след лечение с имунотерапия.
„Проучвания при хора са свързали специфични профили на чревния микробиом с клиничните резултати при пациенти с рак, лекувани с имунотерапия, което подчертава потенциала им като диагностични или прогностични биомаркери“, обясняват изследователите в публикуваната си научна статия.
Възможно ли е същото да важи и за кучетата?
Петдесет и едно кучета с онкологични заболявания, лекувани в Bridge Animal Referral Center в САЩ, са включени в клинично изпитване на имунотерапевтична ваксина срещу рак, която вече показва обещаващи резултати.
Ваксината подпомага имунната система в борбата с растежа на тумора, като потиска два протеина — EGFR и HER2 — които са свръхекспресирани при някои видове рак. Надеждата е, че тя ще даде на кучетата с онкологични заболявания повече качествено време с техните стопани, ако не и пълно възстановяване.
Но имунният отговор на едно куче не се развива във вакуум — той функционира в „оживен град“ от микроби със собствени биологични интереси. Десетилетия изследвания показват, че бактериите, гъбите и другите микроорганизми, които обитават чревния тракт, влияят върху имунния отговор както локално в червата, така и в целия организъм.
Чрез анализ на ректални проби от кучетата в центъра и проследяване на преживяемостта им след лечението учените идентифицират 11 вида бактерии, които изглежда влияят върху ефективността на ваксината.
Четири от тези бактерии са свързани с по-дълга преживяемост след терапията, докато седем корелират с по-кратка преживяемост. Тези зависимости се запазват независимо от породата на кучето или вида на рака.
Това подсказва, че чревната микробиота може да модулира имунния отговор дори срещу тумори извън храносмилателната система, като остеосарком (вид рак на костите) или хемангиосарком (рак на кръвоносните съдове).
Проучването не изследва механизмите, чрез които бактериите реално влияят върху резултатите — това остава задача за бъдещи изследвания.
„Нашето изследване е първа стъпка към използването на чревния микробиом като инструмент за прогнозиране и повлияване на рака — не само при кучета, но потенциално и като модел за лечение при хора“, казва Наталия Шулженко, която изучава взаимодействията между гостоприемника и микробиотата в Орегонския държавен университет.
Изследването е все още в ранен етап, както и самото имунотерапевтично лечение. Въпреки това резултатите подсказват, че микробни интервенции — като пробиотици или фекални трансплантации — биха могли да допълнят ваксината срещу рак при кучета.
„В бъдеще анализ на микробиомен тампон може да помогне да се предскаже колко добре едно куче би реагирало на лечение срещу рак“, казва Шулженко. „Това ще позволи на стопаните и ветеринарните лекари да вземат по-информирани решения за грижата. А след като знаем, че определени бактерии са свързани с преживяемостта, можем да проучим начини да ‘коригираме’ чревния микробиом, за да помогнем ваксината да действа по-ефективно и кучето да живее по-дълго.“
Изследването е публикувано в Veterinary Oncology.
