През 1927 г. нобеловата награда за психология или медицина е връчена на проф. Юлиус Вагнер-Яурег – австрийски психиатър и директор на Невро-психиатричната клиника в Университета Грац, който заразява своите пациенти с малария. Но защо?
През 1917 г. той забелязва, че някои от пациентите му, страдащи от парализа и смятани за луди, показват значително подобрение, след като преболедуват коремен тиф, еризипел или туберкулозна инфекция. Вагнер-Яурег предполага, че именно треската, съпровождаща гореспоменатите заболявания, изиграват благоприятно влияние върху психичното състояние на хората.
Идеята, че треската може да облекчава или дори да излекува психични заболявания датира от векове и дори е използвана като лечение. Вагнер-Яурег обаче измисля значително надежден метод, чрез който да предизвика треска на своите пациенти и да докаже по научен път, че това действително работи. След като изпробва няколко метода за предизвикването ѝ (включително еризипел – сравнително често срещана бактериална инфекция на кожата), в края на краищата той се спира над маларията.
С маларията шега не бива. Между 3 и 20 процента от хората умират вследствие на треската, която предизвиква. Пациентите обаче, при които психиатърът наблюдава подобрение, се намират в късния стадий на сифилиса, известен като обща парализа – при него тази предавана по сексуален път болест атакува мозъка, превръща хората в летаргични и в края на краищата ги парализира. Вследствие на това те често умират. Ето защо за подобни хора рискът от малария, лекувана с хинин в болнични условия и под лекарско наблюдение, е значително по-нисък от това, което потенциално ги очаква.
Само двама психиатри печелят Нобел и Юлиус Вагнер-Яурег е един от тях. Източник: Wikimedia Commons
Вагнер-Яурег забелязва първите положителни резултати още през първата година. Скоро и други хора започват да лекуват успешно сифилис чрез малария.
Щамът, който използва - Plasmodium vivax – предизвиква дълга и силна треска при пациентите и е използвана десетилетия наред след направеното от него откритие. Маларията се използва за лечение на сифилис до 50-те години на миналия век, когато отстъпва място на пеницилина.
Източник: IFLScience
