Всякакви следи от аминокиселини, останали от периода, в който Червената планета вероятно е била обитаема, най-вероятно са заровени на най-малко 2 метра под земята.

Причината? Марс не разполага с магнитно поле, а неговата атмосфера е изключително тънка. Ето защо повърхността му се облъчва от далеч по-големи количества радиация, отколкото Земята да речем. Освен това знаем, че космическата радиация унищожава аминокиселините.

„Нашите резултати подсказват, че космическите лъчи унищожават аминокиселините и в марсианските скали по повърхността, и в реголита много по-бързо, отколкото се предполагаше досега“, казва физикът Александър Павлов от центъра за космически полети „Годард“ на NASA.

„В момента марсианските роувъри копаят на не повече от 5 см дълбочина. Аминокиселните, намиращи се на тези дълбочини, ще бъдат унищожени напълно за едва 20 млн. години. Освен това наличието на перхлорати във водата увеличава допълнително скоростта, с която те биват унищожавани.“

5-сантиметрова дупка, прокопана от марсохода "Кюриосити". Източник: NASA

Всъщност космическата радиация на Марс представлява сериозна пречка пред изследането на планетата. Средностатистическия човек на Земята се излага на около 0,33 милисиверта космическа радиация на година. На Марс ежегодното излагане би било над 250 милисиверта.

Тази високо енергийна радиация, която води началото си от слънчевите изригвания и енергийни събития от типа на свръхнови, може да проникне през скалите, да йонизира и да унищожи всички органични молекули, на които се натъкне по пътя си.

Смята се, че някога Марс е разполагал с глобално магнитно поле и много по-гъста атмосфера (досущ като Земята). Съществуват и множество доказателства, които подсказват, че на Червената планета някога е имало и течна вода под формата на океани, реки и езера.

Тази комбинация от характеристики кара специалистите да смятат, че някога Марс (вероятно многократно) е била обитаема.

Наличието на аминокиселини би могло да подкрепи тази теория. Сами по себе си тези органични смеси не са биосигнатури. Те обаче са основните строителни блокове на живота.

Аминокиселините се комбинират помежду си, за да образуват протеини. Откривали сме ги в космическите скали (например в астероида Рюгу), както и в атмосферата на кометата 67P.  Съответно те не са категорично доказателство за наличието на живот. Ако обаче ги открием на Марс, те биха могли да ни подскажат, че някога, преди много време, тук е имало живи организми.

Изследването е публикувано в Astrobiology.

Източник: Science Alert